Чудотворната Калинка: Писма До Моята Любов ПВ

Деветото ✉

🐱

В училище Ейдриън слушаше само наполовина учителката си, докато се преструваше, че записва бележки, въпреки че той всъщност просто записваше имена на момичета със сини очи. Досега имаше Клоуи, Роуз и няколко от други класове, но се чувстваше така сякаш изспуска име, някоя, която беше виждал със сини очи.

-"Ейдриън, можеш ли да ми кажеш отговора на това уравнение?" Главата на Ейдриън се подвигна нагоре, с леко розово оцветяване по неговите бузи, но погледна към това, което беше на дъската, и отвърна спокойно.

-"Ами, ъ-ъ, у=2х+4", отговори той, учителката кимна и продължи към следващият въпрос. Той погледна надолу към тетрадката си и въздъхна тихо. Коя пропуска?

Пискливият звън на учищният звънец отново пречупи мислите му, уведомлявайки за края на часа. Той затвори тетрадката и веднага я опакова в чантата си, заедно с другите си вещи, които бяха използвани.

-"Дружище, Ейдриън, добре ли си?", той се обърна към най-добрия си приятел, Нино, който го гледаше загрижено. -"Погледът ти преминаваше едва-едва между редовете и зяпаше целият клас, докато пишеше!"

Той поклати глава и се усмихна, -"Добре съм, Нино, просто-" той спря, вцепенен, в полезрението му попаднаха две познати лица излизащи от класната стая, отраженията в прозорците му позволява да ги гледа как се отправят към стълбите. Едно от тях е на Аля, а другото беше на момичето, което се беше опълчило на Клоуи преди известно време, Маринет, неговият ум е запълнен.

Тя има сини очи.

-"Мисля...много...", завърши той, а очите му любопитно проследиха момичето. Той не знаеше, че са в един и същи клас. 'Странно', помисли си той, 'Мислех си, че знам всеки в класа ми...'

-"Ти също се отцепваш много", засмя се Нино и му подаде писмо. -"Имаш ново, ведро и подранило." Очите на Ейдриън се спуснаха надолу към писмото и той го грабна от ръцете на Нино, усмихвайки се и пъхайки го в чантата си. -"Кълна се, че си хлътнал по това „калинково момиче", пич."

-"О, млъкни, Нино", той завъртя очи, бутайки приятеля си по рамото, -"Не мога да имам малко любов в живота си?"

-"Разбира се, че можеш, но от потайно момиче? Не знам, човече..."

-"Просто ми се довери, става ли? Тя е много мила."