1 Част

943 44 24
                                    

Обръщение към читателя!
Тази книга ще е по-различна от другите ми и ще бъде разделена на две части.
Първата ще бъде от миналото на героите, а втората в сегашни дни. Тази книга е една която наистина вкарвам доста сърце в нея, тъй като характера на главната ни героиня е досущ на моя!!! Надявам се да ви хареса и приятно четене!❤️

МИНАЛО

Гледна точка на Кейтлин/Алексей

Кейтлин (16 години)

- Как може да си толкова завеяна? Та той е най-добрия приятел на баща ти!

Затворих книгата и я метнах на леглото.

Трябва да спра да говоря на книгите си сякаш ще отвърнат на монолога ми.

Изправих се и усетих как гръбнакът ми изпука и се намести.

Ох, колко време съм била така?

Взех телефона си и го включих.

12:37

Трябваше да отида до книжарницата на центъра, за да си купя книгите за предстоящото лято. Няма да лъжа, обожавах ги, всякакви, без конкретен жанр.

Започнах да обикалям из стаята ми.

Къде си оставих очилата?

След няколко минути минах с ръка през черната си права коса и осъзнах че са на главата ми, въздъхнах. Защо понякога бях толкова завеяна?

Не, че не можех без тях, но ако не ги носех, не можех да чета, нищичко, а и бях прекалено самовлюбена в зелените си очи, за да им сложа лещи.

Отидох до гардероба си и измъкнах черни широки, накъсани дънки и червен потник. Топло е, а и без това не излизам толкова много, поне мога да си покажа дрехите.

Оправих се в банята, а после сложих малко грим и сресах миглите си.

Може и да приличах на глезла, но какво пък ми пука? Няма да отделям толкова време в спирала, след като мога просто всеки месец да ходя на поддръжка.

Сложих очилата на главата си, взех си телефона и излезнах от стаята си. Проверих дали парите са в калъфа ми и след като се уверих, излезнах и от вкъщи.

Живях с баща си в затворен комплекс почти в центъра на града, в доста голяма къща. Не беше охранявана или подобно, но понякога се чувствах прекалено ограничена, задушаващо.

Как мояWhere stories live. Discover now