Как моя

4 Част

Гледна точка на Кейтлин

Стиснах малката чанта на рамото си.

- Ако сега не ни пуснат и извикат полиция, за дето сме непълнолетни ти ще си виновна.

- Да, скъпа, направо. Мисля че и фбр също могат да пристигнат.

Стиснах зъби срещу Сара, докато охранителят слушаше нещо в слушалката си.

В следващия миг кимна и се отдръпна от входа, ръката на Сара ме дръпна след Джена и Лейла и се озовахме в доста заглушено помещение.

Минахме през този коридор отворихме черни, мраморни врати и пред нас се разкри огромна зала на два етажа с доста светлини, силна музика и много, ама много хора.

Нацупих устни, заради тълпата.

Защо ли се съгласих?

Тръгнахме навътре избягвайки тълпата и стигайки до нещо като доста дълъг и огромен бар от черен мрамор със златни частици, образуващ елипса, с хора около него.

Барманите зад него меко казано летяха един през друг и всички бяха в безупречно черни ризи и панталони. Напитките излизаха през него и се чу как някой изтърва монети по мрамора.

Огледах се и видях светлините по таваните както и хората по втория етаж в нещо като сепарета.

Косата ми погъделичка голата кожа по гърба ми, докато оглеждах цялата атмосфера. Бях облечена с рокля, чрез насилие от Сара. Беше бяла с част която покриваше гърдите ми, гола част от корема ми и останалото стигаше до средата на бедрата ми. Предвид височината ми изглеждаше доста късо, но както казах, не беше по мое желание.

- Какво ще пиеш, скъпа?

Сара отвлече вниманието ми и погледнах към бара.

- Кола.

Тя смръщи вежди.

- Ама аз ще пия.

- Затова аз няма.

Тя се усмихна и поклати глава.

- Искаш ли една чаша водка?

- Не.

- Уиски?

Смръщих вежди и поклатих глава, а тя се усмихна.

Последния път в който пих уиски, прегръщах тоалетната цяла нощ.

- Добре, добре, кола.

Усмихнах ѝ се и седнах на запазените ни места по бара.

Изчаках барманът, момче на около двайсет с пясъчно руса коса и зелени очи, да ни подаде напитките и да се усмихне и намигне на Сара.