Как моя

2 Част

Гледна точка на Кейтлин

- Какво!?

Пуснах високоговорителя и го хвърлих някъде по леглото, докато размествах рафтовете си, за да направя място за новите си книги.

- Може ли да не викаш?

Обърнах книгите и започнах да ги редя една върху друга.

- Скъпа, заклевам ти се, по-голяма тъпачка от теб никъде няма да намеря.

Въздъхнах. Защо дори ѝ казах?

Сега ще ми надуе главата.

- Ако ще ми изнасяш лекция...

- Ти да не би да си изгуби ума?

Започна се.

- Искаш да ми кажеш, че някакъв нацепен възпитан и татуиран мускулест великан, ти помага на улицата и какво ли още не, а ти дори името му не си разбрала?

- Да, Сара, бях на косъм да му счупя скъпия телефон и след това да му поискам номера, каква ирония.

Оставих една книга на рафта, за да взема друга.

- Не е ирония, можеше поне да му разбереш името. Ами ако е бил любовта на живота ти?

Смехът ми ме накара да седна на земята. Пропълзях до леглото и си взех телефона.

- Скъпа, признавам ти, ти си най-странния човек когото познавам. Не даваш на никой дори и малко шанс. Не искам да си умреш сама.

Измърморих.

- Няма да умра сама.

- Ако мислиш, че ще живееш с котки, недей, ако умреш ще те изядат.

Засмях се.

- Мисля че трябва да спреш да вярваш на всичко, което видиш в интернет.

- А аз мисля, че не трябва да гониш мъже от живота си. След няколко месеца правиш 17, а аз мисля че ще си умреш девствена.

- Няма да се изчукам със случайно срещнат човек, Сара. Особено пък за първият си път. Специалният ще дойде. Той ще бъде, спри да пришпорваш всичко.

Тя въздъхна.

- Добре, добре...сега трябва да питаме книжарницата дали има камери по улицата, за да видим поне как изглежда и да имаме напредък в търсенето.

- Никой няма да търсиш Сара.

- Бля, бля, бля, млъквай.

Усмихнах се.

- Та, с какво ще си утре вечер?

- Може и да не дойда.

- О, я млъквай, ще дойдеш и още как.

- Сара, наистина...

- Кейт, скъпа, няма да ходя без теб. Отиваме аз, ти, Джена и Лейла. Хайде, моля те. Ще вечеряме и после ще отидем на някой клуб. Стига си си стояла у вас, сякаш ако излезеш ще се стопиш. Утре вечер в 8 часа съм пред вас.

Извъртях очи и леко се усмихнах.

- Какво ще облечеш?

Усетих усмивката в гласа ѝ.

- О, така те искам, мамка му.

Засмях се.

- Наистина, кажи.

- Мислех си за рокля.

Рокля? И аз? На дискотека?

- Добре, а аз дънки.

- Защо винаги трябва да си толкова...

- Перфектна?

Тя се засмя.

- Да, да, както и да е. Ако не облечеш нещо секси ти обещавам че ще те облека аз.

- Мила както винаги.

- Знам, Кейт, разбрахме се. Утре те чакам.

- Добре.

Затворих ѝ и погледнах очилата на бюрото си.

В следващия момент изникна образа на татуирани пръсти, които ми ги подават и някакво необяснимо чувство ме стегна.

Толкова пронизващо синьо и толкова силно присъстви...

Изведнъж усетих удар по главата и тъпо падане.

Хванах се за главата и видях как книгата е паднала от рафта върху главата ми.