Как моя

5 Част

Гледна точка на Кейтлин

Поклатих намръщено глава.

- Има много хора, няма да отида да танцувам там.

- Хайде, скъпа!

Отпих от втората кола, която поръчах.

- Не, не искам, има много хора.

- Добре, тогава отиди и забий сладура отсреща!

Минах с ръка през лицето си и хвърлих бегъл поглед към него, колкото да видя, че всъщност го няма.

- Сара, виж, няма...

Тя застина и след секунда се усмихна.

Погледна ме и ми изпрати целувка преди да вземе чашата си и да тръгне нанякъде.

Нея какво я прехвана...

Бях изтръгната от мислите си в секундата в която усетих доста силно, мъжко излъчване.

Не, не, не...

Не, не го е направила...

Вдигнах поглед и острото синьо ме прониза, докато усмивката ме заслепи. Мамка му този е толкова хубав отблизо, че ще ме довърши само с външния си вид.

Не, Кейтлин, съсредоточи се.

- Ще мога ли да седна?

Боже какъв плътен и дълбок тембър. Сякаш е по- интензивен от преди, мамка му.

Осъзнах че го зяпам и се проклех.

- Да, може.

Онази трапчинка се появи, докато наистина огромното му тяло някак се събра на стола срещу мен.

Той едва седна преди да чуя отново плътния тембър.

- Ако очилата ти са изгубени някъде тук, ще ми отнеме време да ги намеря.

Усетих топлина по бузите си и се усмихнах, а и дори леко засмях.

- Този път предпочетох да не рискувам.

Той също се усмихна и ми подаде ръка.

- Алексей Морозов.

Този не е от тук със сигурност.

Мамка му, това обяснява доста неща.

Не, Кейтлин, не се хвърляй веднага.

Погледнах го леко недоверчиво.

- Виж, наистина си доста привлекателен, но ако си мислиш, че ще съм за една вечер, удари на камък.

Усмивката му остана и лакътя му се подпря на мрамора.

- Можеш да ми казваш Алекс.