Как моя

17 Глава

Гледна точка на Алексей

Мамка му мисля че намирах проблемите си и решението им на едно място.

Проблемите ми:

1. Кейтлин.

2. Тя е девствена.

3. Умирам да я изчукам.

Решението им:

1. Кейтлин.

2. Тя е малка и чиста, и моя.

3. Неопитните ѝ целувки са най-добрите, които съм имал.

Въздъхнах и се облегнах в стола си.

Вече бяха минали 17 дни, 21 часа и 36 минути от както съм с нея.

А как минаваха те ли?

Подсмихнах се и се наместих в стола си, разкопчавайки няколко копчета от ризата си.

Взимах я вечер с колата си, отивахме на нашето място и прекарвахме време там.

Понякога хапвахме, разказвах ѝ за съзвездията и ѝ ги показвах, защото лесно се разсейваше, лежахме по капака на колата, обикаляхме из гората, слушах за книгите ѝ и най-вече се натискахме.

Много.

Обожавах усещането ѝ когато стои в скута ми. Въпреки че не я отърквах в себе си, все още, нито я разсъбличах или пусках ръце прекалено по нея...

Наистина исках, но и не желаех да я изплаша.

Исках да стане когато и тя поиска повече.

В началото си поговорихме как винаги ако има нещо, тя ще ми каже и съм сигурен че ще го направи.

Но мамка му беше толкова невинна. Ръцете ѝ внимателно опознаваха тялото ми, устните ѝ следваха ритъма ми, а езикът ѝ беше сладък и опитваше да ми угоди. А аз угода нямах.

Взех си приготвените дрехи и се преоблякох.

Трябва да я взема.

~~~~~

Спрях на обикновеното ни място и тя слезе и тръгна между дърветата, за да види гледката.

Усмихнах се.

Харесваше ми детинското в нея, беше като малко момиченце.

Моето.

Едва отворих когато телефонът ми зазвъня.

Взех го и видях името на Мат на него.

- Бързо.

- Защо никога не си в настроение?

- Казах ти да си бърз, Матео.