Как моя

6 Глава

Гледна точка на Алексей

- На 16.

Мамка му.

Мислех че си на поне 17, скъпа.

Погледът ѝ се зарея напред.

Леко замислен и дори... разочарован?

- Ти на мен не, но аз на теб, малка.

Минах леко с ръка през косата си.

- Нали каза, че не съм ти голям?

Тя се обърна, а по лицето ѝ се появи объркване.

Това че си на 16, няма да ми попречи, красавице.

- Ти си на 22, а аз на 16. Малка съм ти.

Поклатих глава и се усмихнах леко.

- От нас двама ни, само ти смяташ така.

Тя леко отвори устни, но не каза нищо.

След секунда ги стисна.

Проговорих преди да каже нещо.

- Искаш ли да си разменим номерата, да те изпратя, тъй като приятелката ти си тръгна с моя приятел и искам да се уверя че си се прибрала, а след това да се разберем и да се видим някой път, разбира се ако искаш?

Погледа ѝ стана преценяващ.

- Може да си сериен убиец, който иска да разбере къде живея.

Усмихнах се.

- Уверявам те, че не съм.

Тя ме погледа още няколко секунди и извади телефона от задния си джоб.

Отвори го и ми го подаде.

Леко се усмихнах докато пишех номера си.

Сериен убиец.

Та аз съм по-лош.

Запазих номера ѝ и на моя телефон.

Доизпуших цигарата си преди да я изгася в метала и да я изхвърля в близкия пепелник.

- Защо тук няма хора все още?

Усмихнах се.

Погледа ми се плъзна по тялото ѝ. Какви страхотни извивки и загар. Загледах се в голите ѝ крака и бях сигурен, че кожата е дори по-гладка и мека от колкото изглежда.

- Защото все още не са отворили тук, горе.

- А ние как сме тук?

Повдигнах рамене.

- С връзки.

Тя повдигна вежда.