Гледна точка на Алексей
Усмихнах се леко, когато видях Матео да влиза в стаята с папка в ръка, но и смучки по врата.
- Трябваше ли да разсейваш приятелката ѝ?
- Понякога трябва да се жертваш. Наистина много се жертвах.
Кимнах, взимайки документите.
- Разбира се. Нека позная, жертвата беше, сдържаността ти.
Той кимна, правейки се на разкаян.
След това седна на креслото срещу мен от другата страна на бюрото ми и се усмихна.
- Мамка му, какъв огън. Знаеш ли от кога не съм се натискал толкова жестоко? Мисля че ѝ оставих няколко синини, без да искам.
Повдигнах вежда и оставих нещата настрани.
- Матео, радвам се за теб, но ако прецакаш нещо с приятелката ѝ, ще те довърша.
Той се ухили.
- По-спокойно, господин Романтик. Къде отидохте вие двамата, хм?
Усмихнах се леко.
- Да говорим.
Той се подсмихна леко.
- След това я закарах до тях, почти. Това е.
- Не я ли целуна?
Поклатих глава.
- Матео, не съм аз този който е по- малък от теб и мен.
Той се усмихна.
- Гадно е да си стар, нали чичо?
Усмихнах се и го нацелих се един химикал.
- Поне взе ли ѝ инстаграма?
- Взех номера ѝ.
Той ме погледна отегчено.
- Наистина си стар. Да не мислиш че мацките ще те чакат да им звъннеш? Това работи само при тези на повикване.
- А къде, Матео?
- Да ѝ беше взел инстаграма!
- Да не съм тийнейджър.
- Да ти напомня ли че ти си харесваш тийнейджърка?
Добре, май до някъде беше прав.
Извадих телефона си и му го подадох.
- Хайде направи го. И я намери, за да ѝ пиша.
- Добре, добре.
Взех папката с информациите за акциите на фирмата на татко. Бяха покачени с над двайсет процента в сравнение с останалите конкуренции.
Преразгледах и останалите няколко листа в папката, преди да сложа няколко подписа и да я затворя.
- Какво стана?
- Изчакай. Нямаш снимки на себе си в телефона си.
- Не ми слагай снимка, тогава.
- И как ще разберат че си ти, умнико?
Облегнах се на стола си и извадих кутията си с цигари.
Сложих една в устата си и извадих запалката.
Секунди и парещата дръпка прогори леко гърлото ми.
Издишах и станах, заобиколих бюрото и отидох зад Матео.
- Можеш да хакнеш всеки един щатски строго секретен чат, но не можеш да ми направиш скапания профил?
Той изпуфтя.
- Я млъквай, не съм виновен че нямаш снимки.
Той натисна готово и ми подаде телефона.
- Сега слушай, чичо, сложих ти сто последователи, за да не изглежда фалшив. Намерих ти някаква снимка в банята по хавлия, сигурно от години и я обработих, намерих я и подадох заявка за профила ѝ и последвах себе си. Доволен?
Кимнах и си грабнах телефона.
- И му оправи руския ако искаш да ти го оправям, не ми е силния език.
- Нищо ти няма, млъквай.
YOU ARE READING
Как моя
RomanceИсторията на Алексей Морозов и Кейтлин Дейл, в продължение на години преследване, обсебване и докарване до лудост или по-точно, обсебването на руския мафиот по малкият му нежен ангел... какво се обърка? Всичко.