Как моя

12 Част

Гледна точка на Алексей

Спрях на пристанището и погледнах часа.

Подраних, слава богу.

Отпуснах се в седалката и се ухилих. По бузата ми имаше следа от нейното червило, защото ме целуна.

Добре, може би трябва да я поканя на втора среща, но ще намеря някое място с гледка.

Някое място на което тя също може да каже нашето и да...просто да съм там с нея.

Тази нощ си беше толкова страхотна, въпреки че един инстинкт вътре в мен просто ми повтаряше как няма да е лошо да я отвлека и да си я прибера.

Не, трябваше да си я спечеля и след това тя сама да си бъде моя. И съм сигурен че ще си поиска сама.

Намерих една салфетка, чисто бяла, в подлакътника на колата и леко я доближих до бузата си, преди да я притисна.

Леко я махнах и се усмихнах когато вече завинаги си бях запечатал целувката ѝ.

Внимателно я сгънах и я прибрах във джоба на дънките си.

Секунди по-късно фаровете от колата на Матео ми просветнаха от завоя, а корабът се появи на около километър.

Слязох от колата и заключих, а той също излезе.

- Винаги закъсняваш.

- А ти подраняваш. Постоянно.

Каза и извади една от цигарите си.

- Дай и на мен.

Взех новата подадена и изчаках за запалката.

- Как мина?

- Кое?

Взех запалката и запалих цигарата.

- Вечерта, с...Кейтлин.

Той издиша димът както и аз и се усмихнах.

- Добре, всъщност много добре.

Вдишах отново, а той ме избута с рамо.

- Виждам че имаш червило.

Усмихнах се и издишах, кимайки.

- Имам.

- Целуна ли я?

Поклатих глава вдишвайки.

Той повдигна вежди.

- Добре, виж, знам че си стар, но да чакаш до брака е малко демоде в днешни дни.

Засмях се, димът излезе от устните ми и го бутнах с лакът.

- Просто е недоверчива. Не искам да я притискам, затова я изчаквам.