11 Глава

397 36 5
                                    

Гледна точка на Кейтлин

Излезнаха финалните надписи и се усмихнах. Лампите светнаха и хората започнаха да стават и да си тръгват.

Изненадах се когато осъзнах че ръката му е била до моята и го осъзнах едва когато топлината изчезна.

Алекс стана и ми подаде ръка. Взех я и се изправих. Изтупах дънките си от пуканките и взех празната си кутия, както и чаша.

- Дай да ги взема.

Погледнах го, а той взе боклуците с неговите.

- Благодаря.

Той кимна, оправих чантичката си и тръгнах следвана от него.

Слязохме по стълбите и излязохме от залата.

Той хвърли нещата в кошчето и след това тръгнахме към изхода на коридора.

Озовахме се отново в мола и тръгнахме към ескалаторите.

Погледнах телефона си и видях че имам няколко изпуснати обаждания от Сара.

Скъпа обичам те, но не сега.

- Е, как беше филмът, хареса ли ти?

Усмихнах се и вдигнах поглед към него. Мамка му беше много висок. И красив.

- Да, наистина, беше доста хубав.

Той се усмихна и кимна.

- Радвам се че ти хареса.

- А на теб?

- Не беше лош.

Сетих се как реших да гледам реакцията му на разгорещената сцена, а той ме хвана, усмихна ми се и ми намигна.

Коремът ми се завъртя отново.

Защо се радвах толкова много, полудявах!?

Погледнах часа.

22:10

Излезнахме от мола, при което в единия път той сложи ръка на долната част от гърба ми, за да минем през тълпа и отново получих онова електричество.

Когато се озовахме в подземния паркинг, беше почти празно.

- Знам една доста хубава малка пицария, която работи до 11, искаш ли да отидем и да хапнем?

Вдигнах поглед и се усмихнах. Обожавах пица и нямаше как да откажа когато не бях яла от обяд.

- Да, звучи страхотно.

Той ме погледна и се усмихна преди да ми отвори вратата. Влязох и се усмихнах виждайки розата си на таблото.

Как мояWhere stories live. Discover now