Как моя

16 Глава

Гледна точка на Кейтлин

Поех си въздух.

Трябваше да го направя по-рано, не да чакам да си хвана някой, сега е още по-стресиращо.

И това което се каня да направя, и разговора с който трябва да го направя.

Мамка му, давай Кейтлин.

Изкачих трите стъпала към частния кабинет на майка си.

Не бях говорила с нея може би от Нова година.

И все пак дори не беше на живо.

Тя нямаше майчински инстинкт и ме имаше за приятелка, но не за такава която ще убие, а просто сякаш съм позната.

Не бях аз виновна, че ме е родила на 18!

Влязох в коридора и видях познатата рецепционистка.

- О, Кейтлин, божичко колко си пораснала. Здравей мила, как си?

Усмихнах се.

- Здравей, Лиса, добре съм, благодаря ти. Идвам при майка си, има ли свободно време?

- О, да. Точно на време, обедната ѝ почивка започна преди две минути.

Усмихнах се и ѝ кимнах.

- Благодаря ти, отивам.

Тръгнах към коридора и вратите докато не стигнах до дъното му.

Почуках и влязох виждайки майка си със сандвич в ръка и сериал на компютъра си.

- Какво сега, Лиса...

Тя вдигна поглед и очите ѝ проблеснаха.

Тя се усмихна и стана от мястото си оставяйки всичко.

- Боже мой, Кейт, здравей скъпа! Колко си пораснала само.

Усмихнах ѝ се.

- Здравей, мамо.

Тя дойде и ме прегърна. Потупах я леко, тъй като не обичах доста честите прегръдки и затова побързах да се отдръпна. Седнахме на двата стола пред бюрото ѝ и тя се усмихна.

- Как си?

- Добре съм, бях в обедна почивка и дори се чудех да се обадя на Джейк, тъй като щеше да води Лиа на театър.

Новият съпруг на майка ми и доведената мдъщеря. Надявам се поне тя беше събудила майчинския ѝ инстинкт.

- Страхотно.

- А теб какво те води насам?

Въздъхнах и сложих крак върху крак.