Как моя

7 Глава

Гледна точка на Кейтлин

Присвих очи при виждането на Сара на няколко метра от мен.

Беше толкова ухилена и подскачаща, че не ми се мислеше какво ме очаква.

Изведнъж се затича и се замислих да избягам, но преди да реша, тя се метна на врата ми и почти не паднахме.

- Браво скъпа, обожавам те, горда съм от теб и винаги съм била, мамка му!

Опитах да я избутам. Обичам я, но прегръдката траеше повече от десет секунди.

- Да, да, моля те, махни се от мен.

Тя ме пусна и се отдръпна.

- Браво скъпа, направо ще те изям! Хайде да влизаме, защото съм гладна.

Тя ме дръпна към ресторанта и седнахме на маса която беше в едно от по- скритите места на заведението, защото и без това не искам никой да ни вижда или чува.

Грабнах менюто , за да избягам колкото се може от разговора.

Няма да лъжа, този красавец направо правеше коленете ми на желе.

Но можеше просто да се опитва за една забивка.

Сервитьора дойде и аз му поръчах студен чай, както и Сара. Тя добави пържени картофи и аз пилешки хапки, за да делим.

Момчето взе менютата и изчезна.

Не ме оставяй сама с нея де!

Погледнах към нея и видях ухиления ѝ поглед.

- Малка мръсница!

Повдигнах вежди.

- О, само да не се оправдаеш. Той те заведе някъде и те държа за ръката. Мама му стара, та ти дори на мен не ми даваш да те държа!

- Не е това което изглежда.

- О, така ли, тогава какво беше?

- Той дойде, заговорихме се, а после отидохме да пуши, поговорихме още и ме закара вкъщи, това е!

Тя се задави с чая, който сервитьора беше оставил.

- Моля? Закарал те е! Целуна ли го?

Изсмях се.

- Как позна, дори се натискахме.

Тя мина с ръка през лицето си.

- Скъпа, такъв късмет ти излиза, а ти какво?

- Сара, ти си виновна като цяло!

- Защо, добре че бях аз, за да ти се получат нещата, скъпа. Та дори и аз намазах покрай теб.

Усмихнах се леко и подпрях лакът на масата.

- Разкажи ми.

Тя се усмихна.

- Матео се казва, на 21 е и му беше писнало да слуша за теб от приятеля му.

Усетих някакво нежелано затопляне.

- Помотахме се, оказа се доста мил, умен и красив. След това...

Повдигнах вежда, а тя се усмихна още повече.

- Нали знаеш пейката пред сградата ми. Онази скрита под терасите.

- Моля те, не ми казвай че...

- Успокой се скъпа. Стояхме там известно време, говорихме си и някак се озовах в скута му.

Едва не изплюх чая си.

- Ти какво?

Тя се усмихна и замечта, сигурно връщаща се в спомените.

- Този знае как да борави с езика си, мамка му.

Тя поклати глава и ме погледна.

- Не. Бягаш от темата. Искам подробности.

Поклатих глава.

- Няма подробности, скъпа. На 22 е, голям е и ще иска да се изчука. Нищо няма да стане.

Тя мина с ръка през лицето си.

- Каза ли, че не си за една вечер?

- Да.

Тя махна ръката от лицето си и ме погледна.

- И той?

- Напълно пренебрегна факта, както и годините ми. Още когато дойде при мен се опита да се запознае, а аз му казах че ако търси зарибявка, не е тук, при което дори ми каза да му казвам Алекс, вместо Алексей.

Тя кимна, докато думите излизаха от устните ми без да искам.

- После когато му казах, че съм на 16, той каза че само аз смятам че съм му малка. След това ме закара до магазина, преди да се уверя че не е някой луд и ми взе номера.

В следващия момент тя подскочи щастливо.

- Знаех си! Взе му номера!

- Да, все едно ще ми пише. Как позна.

Премълчах факта че снощи наистина му писах че съм си вкъщи.

Той го хареса и каза, " Радвам се, надявам се тази вечер да ти е било забавно "

Харесах съобщението и беше това.

Не беше дълъг разговор, но ако тя разбереше, щеше да ме довърши.

Щеше да ми надуе главата колко съм влюбена.

Сервитьора се появи с храната.

Остави двете чинии и изчезна.

Сара топна една хапка в сос и отхапа.

- Да, ще видиш. Ако не, аз самата ще ви събера.

Поклатих глава и също взех от хапките.

- Знаеш ли, утре и в други ден са последните дни от училище. Хайде просто да си вземем бележки. Не ми се ходи.