Как моя

10 Глава

Гледна точка на Кейтлин / Алексей

Кейтлин

- Какво ще правиш после?

Преглътнах и опитах да измисля оправдание.

- Ще съм вкъщи.

- Защо? Хайде да излезем!

Мамка му, мамка му...

- Не мога, скъпа. Нали ти разказвах за онези книги, които чаках месец, та нали ги взех и искам да ги започна.

Тя издиша.

- Добре, остави ме заради листове хартия.

Засмях се.

Добре, че повярва.

- Утре ще излезем, обещавам.

- Добре, простено ти е.

Усмихнах се.

- Добре, отивам да чета.

- Чао.

Затворих и се подпрях на рамката на вратата.

Не исках да ѝ казвам какво наистина ще правя довечера. Ако минеше добре, щях да ѝ кажа, но иначе не исках.

Разбира се, споменах ѝ че няколко пъти сме си писали, но пак премълчах че всъщност си пишем всеки ден.

Не знаех защо го правех, но исках да съм сигурна, че е поне до някъде наистина нормален.

Погледнах часа на телефона си.

17:04

Хайде, Кейтлин, къде си се забляла?

Влезнах в дрешника си и започнах да се чудя какво да облека.

Не можех да се облека с рокля, дори не бях сигурна че е истинска среща. Въпреки че силно се надявах да е.

Заложих на белите си и единствени здрави дънки без да бъдат накъсани, бял потник, малко по-къс от обикновено, но не заради модела, а заради това че просто модела на онлайн сайта е имал по-малки гърди от моите и черната ми любима чантичка, съчетана с черни маратонки.

Добре, мисля че това беше добре.

Щом се преоблякох, седнах на бюрото си, което също се използваше и за тоалетка, и започнах да се гримирам.

Направих обикновената си рутина, която за баща ми беше мазилка, и накрая сресах миглите си.

Зачудих се къде е татко, но после се сетих че сигурно е отново нанякъде.

Понякога тук ми беше наистина самотно.