Как моя

18 Част

Гледна точка на Алексей/ Кейтлин

Алексей

Въздъхнах влизайки в една от стаите преди офисът ми.

Защо трябваше точно тук да правя стаи за мъчения. До офиса си, мамка му.

Тъпак.

Затворих вратата виждайки пред себе си завързаният охранител, с който си играх през последните няколко дни.

Малко го обезобразих, но и без това няма да излезе от тук жив, затова на кого му пука?

Отидох до него и отлепих тиксото от устата му набързо.

Той изръмжа, а аз дръпнах стол пред него.

- Така, нямам време за игричките ти, ясно? Доверих ти се да вземеш поръчката ни и да я внесеш. Вместо това си дал информацията, а кокаинът е на сметка за над 300 бона. Толкова пари дори не си виждал през живота си. На кого я даде?

Онзи не продума.

Издишах.

- Виж какво, казах ти че нямам време. Работил си за мен, давам ти шанс. Колко си тъп, за да го изпуснеш?

Изправих се и отидох до дървената маса до мен.

В гръб подритнах кракът на стола, докато си избирах нож.

- Хайде, кажи ми, не искам да се цапам много днес, а и бързам. Почвам да губя търпение.

Взех един остър нож и се върнах на стола.

Зениците се разшириха, тялото вцепени...и в следващата секунда погледа ми се привлече от мокро петно на панталона му.

Изпухтях.

Отново!?

- Не ми казвай, че наистина съм имал такъв пикльо на работа.

Гневът в бавенето, пикаенето и мълчанието ми дойде в повече и забих ножа в бедрото му, малко по-далеч от аортата.

Няма да мълчиш мамка ти.

Викът му прониза тишината и ме издразни.

- Майчице, шефе, моля те...

- На кой даде информацията? Кой ми взе стоката? Не обичам да чакам.

- А-аз...-н-наистина не...

Дишаше толкова тежко че започваше да наподобява грухтене.

Не съм в скапана ферма!

Протегнах се и без да гледам взех нещо остро, и някак го забих в корема, отстрани, за да не застраша важен орган, все още.