Как моя

13 Част

Гледна точка на Кейтлин

Забелязах белият Мерцедес в секундата в която едва преполових завоя.

Усмихнах се леко и все още ме гризеше срама за целувката по бузата от онази вечер.

Но пък все пак, ако не ме харесваше нямаше да ме покани, отново нали?

Забързах ходенето си когато той излезе от колата и ми се усмихна.

Едва стигнах преди ръката му да ми подаде роза, но този път беше червена, а панделката черна.

- Здравей..- благодаря ти, страхотна е.

Той се усмихна.

- А ти, зашеметяваща.

- О, наистина ти благодаря.

Той отиде към вратата на пасажерското място, а аз го последвах. Отвори ми и се качих, а когато затвори се усмихнах на розата.

Мамка му.

Пооправих полата си която изглеждаше доста по-къса отколкото е, защото съм седнала.

Тази вечер облякох черен потник с едно рамо, която една част покриваше гърдите ми, а другата малка част от корема ми, колкото да е интересно. Реших да облека и пола, която не беше по мен, но май сгреших, защото времето беше сигурно против мен и духаше вятър, а тя в обикновени условия едва преполовяваше бедрата ми.

Той се качи и запали колата.

Направи обратен завой и тръгнахме.

- Къде ще ходим?

Той се усмихна.

- На един доста хубав италиански ресторант, а след това имам една изненада.

Усетих пеперуди в стомаха си.

- Каква изненада?

- Ако ти кажа каква е, няма да бъде изненада.

Усмихнах се и вдишах розата, както и опияняващия му аромат който беше из цялата кола.

~~~~~

Преди половин час седнахме в ресторанта на една доста забулена масичка с уникална гледа и бях благодарна.

Първо, не исках хора, харесвах да прекарвам време с него, наистина, дори исках да съм нещо повече с него, а хората само разваляха.

Второ, гледката беше красива. Виждах цялата улица, всички хора, няколко маси навън и цветните саксии навсякъде. Беше очарователно.