Как моя

14 Глава

Гледна точка на Кейтлин

И какво ако ми дадеше това което исках.

Щеше ли да ме използва и да ме зареже?

Притворих очи и въздъхнах.

Защо винаги го обмислях толкова много.

Какво толкова ми имаше?

Колкото повече мислех, толкова по-зле ставаше.

Изведнъж чух стъпките му да идват и погледнах натам.

Изправих се седнала и опитах да оправя косата си, която беше наелектризирана и пухнала.

Той ме видя и се усмихна, прибра телефона в дънките си и дойде, заставайки от двете страни на краката ми.

Протегна се и ръцете му леко оправиха косата ми, а аз го оставих, заради приятното докосване.

- Знаеш ли че принципно не обичам хората да ме докосват?

Ръцете му леко замръзнаха, но аз се усмихнах.

- Но на теб ти е позволено, защото съм сигурна че косата ми е като гнездо.

Той се засмя леко и поклати глава, слагайки кичур зад ухото ми.

- Не е като гнездо.

Присвих очи и леко се усмихнах.

След това погледнах към небето.

- Виж, ей там намерих едно съзвездие, на което не му знам името.

Той вдигна поглед.

- Андромеда.

Погледнах към него, а той свали погледа си към мен.

- Наистина ли?

Той кимна.

Повдигнах вежди и огледах съзвездието.

Кимнах и после погледнах към него, но той вече гледаше към мен.

- Имал ли си някога приятелка?

Въпросът се изплъзна толкова бързо и неочаквано от устата ми, че самата аз се стреснах от себе си.

Той повдигна вежда, наклони леко глава и се подсмихна.

- Защо питаш?

Повдигнах рамене.

Сега си оправяй кашата, Кейтлин.

- Не знам. Просто знаеш как да се държиш с едно момиче и ми стана любопитно.

Какъв страхотен отговор, тъпачке.

Той се усмихна.

- Просто полагам нужните усилия, за да получа вниманието ти...и не нямал съм.