- Джонсън! - викнах от кухнята.
- Идвам, мила. - каза и след секунди беше в трапезарията и заемаше мястото си на масата.
- Най-накрая, чакамете от половин час, човече. Умираме от глад. - изхленчи Картър. - Мишел щеше да те разтреля досега, ако с момчетата не я държахме. - всички започнаха да се хилят.
- Стига хленчене, хайде да закусим. - казах като седнах на мястото си до Джак, а той сложи ръка на бедрото ми. - Джонсън ръцете на масата, а сега на всички добър апетит. - всички започнаха да закусват и да разговарят на различни теми. Наслаждавах се на такива сутрини с мойте приятели и любовта на живота ми. Всички бяхме толкова близки и стамахме като семействоза тези две години. Каква промяна настъпи в мен още със самата ми среща с тези кретени и най-вече с моя кретен.
