Осма глава

328 28 0
                                    

Алармата прекъсна сладкия ми сън. Протегнах се и я спрях. Станах и отидох в банята, измих зъбите си и вързах косата си на висока опашка. Сложих малко грим, облякох се и слязох в кухнята и си направих кафе. Седнах на дивана и звъннах на Кас.
- Добро утро. - радостно казах на приятелката си.
- И на теб, след двайсет минути те чакам да ме вземеш. - смееше се.
- Добре, до после. - затвирих и отпих от кафето си. Имах доста известия от туйтър и инстаграм. Имах МНОГО нови последователи, както и в инстаграм. Мат беше качих една снимка с мен на която и двамата се плезихме. Описанието беше очарователно. " Как да не се забавляваш с красивата приятелка на @jackjackjohnson. Мишел ти си ми като по-малка сестра. Обичам я, нищо формално Джаки :д". Как да не усмихнеш на това глупаво момче. Също беше качил снимка с Кас. Да бяха прекрасни двамата бяха се усмихнали широко. " Вече ми липсваш малката" , описанието беше, кратко, но трогателно. До изпих кафето и се облякох, заключих и се насочих към джипа си и го запалих, включих парното и тръгнах към Касандра пред тях и свирнах два пъти и тя излезе.
- Хей - изпискахме в един глас.
- Как е Еспиноса? - попитах през смях.
- Още нищо не е формално така че си затваряй устата. - засмя се. - Е какво ще правите днес в училище всички знаят, че ти си момичето на Джак Джонсън. - не бях мислила.
- Незнам, благодаря, че винаги ме притесняваш, няма втора като теб. - изпъфтях и стиснах волана силно. Как ли ще ме гледат всички сега, какво ли ще си мислят за нас.
- Мишел за какво се притесняваш сега. Ти имаш чувства към него и той към теб. Не трябва да мислиш за това как ще те гледат. - тя сериозно ме побърква, но я обичам.
- Кас обичам те, но спри да ме побъркваш. - засмях се. По пътя до училище тя ми обясни, че Мат и е обещал, че щом дойде пак в Лондон ще я изведе на среща. Тя наистина сияеше. Паркирахме на паркинга и влязохме в училище. Видях Джак и се усмихнах. Коридора беше все още беше празен.
- Здравей Кас. - прегърна я той, след това дойде и ме целуна. - Как спа красавице. - приплете пръстите ни и ме придърпа към него. - Довечера, какво да донеса? - попита ме той.
- Бвло вино. Баща ми го обича. - ухилих се насреща му.
- Довечера ще го запознаеш с баща си? - Кас се опули. - Джак приготви се за най-лошото, нищо чудно господин Редфорд да извади пушка още щом те види. - засмяхме се на изплашената му физиономия.
- Не я слушай тя не знае какво говори. Разказах му за теб и той чака с нетърпение довечера да.. - Касандра ме прекръсна.
- Те набучи на дървен кол. - Джак определено не беше на себе си.
- Ъм, Кас ела и ти довечера. - предложи той.
- Определено няма да пропусна шоуто довечера. Ми няма проблем нали? - погледна ме с ехидна усмивка.
- Да, а и ще останете в нас и ще си направим кино вечер. Има и свободни стаи така че няма проблем. - вдигнах рамене.
- Няма ли да спя при теб? - попита Джак.
- Джаки, баща ми ще те убие ако стъпиш в стаята ми скед полунощ. - засмвхме се и продължихме да си говорим за нашите си неща.
Часовете свършиха и ние с Кас патувахме към хотела на русият.
-Влез. - каза той и аз влязох в апартамента му последвана от Каси. Той говореше с някой по телефона. - Кас някой иска да те чуе. - усмихна се Джак и пусна високоговорителя като оставк телефона си на масата.
- Здравей, малката. Липсваш ми. - Еспиноса говореше сънено.
- Мат. - Кас се ухили широко и се приближи. - и ти ми липсваш, Еспиноса. - тя сияеше. - Как си? - попита тя.
- Вече по-добре. - усещаше се усмивката му.
- Хей, красавице. - Джак ме придърпа и ме целуна.
- Господи, вие няма ли да спрете да се целувате. Дори и на дванайсет хиляди километри пак ви чувам и най-гадното е че мога да си представя как обменяте слюмки. - всички започнахме да се хилим. - Няма ли да спрете най - после.
- Нямаме такова намерение. - каза Джак и отново ме целуна.
- Каси моля те отиди някъдд другаде. - помоли я Мат и се засмяхме пак.
След два часа се прибрахме по домовете си и се разбрахме, че в осем ще е вечерята и Джак ще вземе Кас.
Прибрах се в къщи и видях татко на дивана.
- Тате. - метнах се на врата му. Макар и от два дни да не сме се виждали ми липсваше. - Как си?
- Добре, Ми. Ти? Как са нещата с Джак? - разказах му за всичко което се случи през тези два дни. Той наистина остана очарован. Заехме се с вечерята.
Беше осем и на вратата се позвъня. Отидох и отворих вратата пред мен имаше огромен букет, иззад него се появи широката усмивка на Джак.
- Здрасти това е за теб. - той ме прегърна и целуна по бузата. - Приятно ми е господин Редфорд. - Джак стисна ръката на баща ми. Кас влезе държейки бутилка бяло вино. Отидохме в кухнята и сложих букета в една ваза. Кас дойде до мен и се ухилихме една на друга.
-Очертава се интересна вечер, Ми. - прегърна ме тя и се засмяхме.

JohnsonDonde viven las historias. Descúbrelo ahora