- Кога ще спре да изкача така. - Джонсън извика, а аз и Гилински започнахме да се смеем. Гледахме
"Тексаско клане", Джонсън и Гилински лежаха на дивана, аз стоях на земята. Изведнъж психаря се появи и Джаковците се разспищяха, а аз се смях.
- Мишел, ти дори и не трепна през целия филм. - Гилински ме гледаше подозрително. - Ти да не си някой мазухист? - засмях се.
- Не просто гледам такива филми от седем годишна. - взех си пуканки и ги натъпках в устата си. - няма филм който да ме изплаши. - въздъхнах. - продължихме да гледаме филма в мълчание. Вече оставаха двадесет минути и най-кървавите сцени.
- Не, не мога да го гледам повече, Ми, моля те спри го. - Джонсън скри очите си, а аз и Гилински пак се разсмяхме. - отивам в кухнята. - той стана от дивана. С Гилински се спукахме от смях на последните сцени от филма.
- Джак филма свърши. - нямаше някакъв отговор от негова страна с Гилински се спогледахме и тръгнахме към кухнята. - Хайде влез де, ти си безстрашната. - хвана ръменете ми и ме бутна в кухнята. Джак беше заспал на плота. Беше сладък.
- Влизай бъзльо, той спи. - засмях се.
- Глупака провали плана, искахме да те изплашим. - проблибихме се до Джак и Гилински точно докосна рамото му, когато русия изкрещя. Гилински изпищя, а аз започнах да се смея. - Кретен, инфаркт ли искаше да получа. Провали всичко. Трябваше да изплашим нея, не ти да плашиш мен. - той стоеше обтегнат на стената с ръка на сърцето.
- Нямаше да го причиня на нея. Тя е моето момиче. - той ме целуна. - хайде да си лягаме. - той ме вдигна на едното си рамо.
- Лека нощ, Гилински.-махнах му и се засмях.
-Бъдете тихи, стените са тънки. - засмяхме се и тримата. Влязохме в стаята на Джак и той ме пусна.
- Мишел... - погледна ме с толкова страст. Не го оставих да довърши. Бутнах го на леглото и застанах отгоре му. Започнахме да се целуваме страстно. Махнах тениската му и той ни преобърна така, че той да е от горе. - Сигурна ли си? - не отговорих, а го целувах. Това беше най-хубавата нощ.
Часът беше единадесет, когато някой започна да чука силно по входната врата.
- Ох, кой е, по дяволите. - изпуфтях.
- Не знам, но хайде да отворим, защото скоро ще изкъртят вратата. - той стана и облече шортите си, а аз сложих една негова тениска. Тръгнахме към входната вратата и отворихме.
- Най- накрая. Колко време трябваше да чакаме. - бяха Кас и Матю. - облечете се изглежда все едно туко що. - засмях се саркастично и Гилински излезе от стаята си също само по шорти.
- Кой се е разблъскал толкова рано. - прозя се той и застана до мен.
- На вратата ли ще стоим? - Мат извъртя очи.
- О не разбирасе, отивате за кафе. - посочих им асансьора в дъното на коридора. Те тръгнаха и аз затворих вратата облегайки се на нея. Гилински и Джак ме гледаха със странни усмивки. - Какво? - вдигнах вежди.
- Колко бързо ги изгони. - възкликна Гилински.
- Касандра знае, че сутрин, когато някой ме събуди, съм кисела и кафето ме успокоява. - влязох в стаята на Джонсън следвана от него. Започнах да търся дрехите си разпилени по пода. Намерих само дънките си.
- Ъм, Джак да си виждал блузата ми? - седнах на леглото гледайки го. Пак беше без блуза. Прелест.
- Тази блуза? - той я вдигна от пода, но беше скъсана.
- Боже, мили. - ококорих се, а той се смееше. - Тя е напълно съсипана.
- Не е толкова зле - той продължи да се смее.
- Да, както и да е отивам да си взема душ. - взех си дълъг горещ душ и увих кърпа около тялото си. Отидох до огледалото и потърсих резервните четки за зъби щом ги намерих измих зъбите и лицето си. Увих една кърпа около косата си и пак се погледнах в огледалото, нещо привлече вниманието ми имах няколко лилави петна на врата, клюцичите и рамената. - Джак. - извиках силно. Той влезе с притеснено изражение и за малко да падне.
- Какво има, Ми? - обърнах се към него и той отвори широко очи. - Божичко. Това аз ли съм го направил. Ми толкова много съжалявам. - той пристъпи към мен и ме огледа по отблизо. Огледах голото му тяло и забелязах няколко одрасквания. Захапах устната си.
- И аз също. - опитах се да здържа смеха си. - Не трябваше да играем на онази игра.
Ретроспекция
- Мишел шището пак те посочи пии.-засмя се Гилински. Вдигнах шишето с бърбън и отпих три големи глътки. След което го завъртях и то посочи Джонсън. Той също отпи и след още няколко глътки шишето свърши, аз бях доста замаяна и реших да си остана на земята.
- Хайде да гледаме филм? - предложих. Те кимнаха. - На ужасите. - този път само Гилински кимна със ехидна усмивка и погледна към Джак.
- Хайде, Джаки ще го преживееш, заради нея. - той кимна и двамата седнаха на дивана. Придърпах едната купа с пуканки и опънах краката си на килина, а главата си опрях на дивана. - Предпочитания? - Гилински ме попита.
- Не. Изненадай ме. - метнах една пуканка към устата си. И така пуснахме "Тексаско клане".
Край на ретроспекцията
- Но пък беше забавно. - засмя се и се обърна към огледалото. Тогава огледах гърба му. По дяволите.- Какво става, изглеждаш все едно си видяла призрак. - той се усмийваше леко. Изглеждаше секси.
- Гърба ти. Изглежда все едно си се бил с котка. - докаснах една от по-големите драскотини и той затвори очи. - Боли ли? - естествено, Мишел, не задавай глупави въпроси.
- Не, всъщност. Доставя ми удоволствие. - той се завъртя и ме целуна. Вдигна ме и ме постави на мивката и продължи да ме целува.
- Хайде, вземи си душ, аз отивам да се облека. - целунах го и той ме свали от мивката.
- Кас ти донесе нови дрехи в стаята са. - кимнах и излязох от банята. Отидох в стаята и видях дрехите подредени на леглото. Облякох сивите дънки, когато на вратата се почука.
- Мишел кафето изстива, побързай.
-беше Матю. Облякох бялата тениска и черната жилетката. Махнах кърпата и пуснах косата си опитвайки се да скрия врата си от приятелите си.
- Здрасти, хора. - седнах на дивана при другите.
- Ето я тигрицата. - засмяха се тримата. - Каквото и да сте правили снощи благодаря, че бяхте тихи. Спах добре, докато вие двамата не се появихте. - той се обърна към Кас и Матю.
- Хей, остави ни нас, тя е на обстрел сега. Ми, не се опитвай да прикриеш врата си вижда се от километри. Джонсън да не се е опитвал да те удоши. Пък ти какво си му направила тялото. Вие снощи да не тренирахте за турнира по кеч.-смееше се Мат.
- Еспиноса това на устната ти какво е. Дане би да си се целувал с акула. - беше мой ред с коментарите. - окей да си признаем всеки тук е имал доста страстта нощ, освен Гилински.-ухилих се самодоволно и отпих от кафето си. Матю и Касандра си умираха от смях. Той ме изгледа лошо и се приближи, дано не е това което си мисля. Той ме придърпа и започна да ме гъделичка. Не и това имах огромен гъдел.
- Джакк- давех се от смях. - моляя те, ах, спри. Умолявам те. - гърчех се и се смеех истерично.
- Върни си думите и ще спра. - той се смееше.
- Макар и да са истина. - продължавах да се смеея.
- Мишел. - изръмжа.
- Добре, връщам ги, само спри моля те. - едва дишах той най- накрая махна ръцете си от мен, аз се изправих опитвайки се да нормализирам дишането си. Вде още се кикотех тихо, а другите си умираха от смях.
- Какво става тук, мислех, че някой умира. - показа се Джак. - Мишел какво се е случило. Матю какво си и причинил. - Еспиноса вдигна ръце.
- Той нищо, но Гилински, много. - каза Кас смееша се. Джонсън седна и ме вдигна и постави в скута си, аз облегнах глава на рамото му все още се опитвах да нормализирам дишането ми.
- Гилински какво стана. - той погледна към него.
- Тя просто му каза, че ние четиримата сме имали "страстни нощи" , с той е скучал.- Кас отново се засмя, а Гилински а погледна лошо при което Мат я прегърна защитнически. - това изглежда накърни мъжкото му достойнство и той започна да я гаделичка и сега тя все още едва диша. Гилински много си лош. - тя размаха пръст пред лицето му, а ние се разсмяхме. Аз вече се връщах към нормалното си дишане. Целия ден мина в закачки и смях. Беше един прекрасен ден. Часът беше девет и с момчетата и Кас гледахме филм. "Паранормална активност". Не беше нещо особено, но другите бяха с доста смешни гримаси. Може би само аз и Гилински сме коравите тук. Засмях се на една от сцените във филма придружена от Гилински, а другите ни гледаха стрестнато.... Беше една от може би най- страшните сцени, и всички бяха вперили поглед в телевизора. Изчаках точния момент и извиках силно и всички около мен се развикаха, а Джонсън се сгуши в мен.
- Какви бебета. Очаквах го от всички, но не и от теб Гилински. Срамота. - поклатих глава и се засмях.
- Дявол. - извика Мат и с Кас ме замериха с възглавници, а Джак и Джак ме удариха с тях това предизвика още смях от моя страна и скоро всички се смееха. Ноща беше изключително забавна.
- Мишел? - с Джак бяхме в стаята му и аз точно обличах една от тениските му. Легнах до него и го погледнах. - Съжаляваш ли за снощи? - гледаше ме с инези негови сини очи.
- Как въобще си го помисли? Дори се радвам това беше, нова стъпка във връзката ни и вече си имаме дори и повече доверие. - погалих бузата му и се усмихнахме един на друг. - Радвам се за снощи. - целунах го леко.
- Лека нощ, Ми. - целуна ме по челото и ме придърпа към себе си. Някой почука по стената.
- Да? - засмях се.
- Бъдете тихи моля ви. - беше Гилински.
- Хей Гилински ела за малко и си вземи портфейла. - сетих се пе спечелих баса. След минута той, Кас и Мат цуфнаха. - Аз извиках само Гилински. - погледнах ги и с Джонсън се изправихме в седнало положение.
- Кажи сега какво искаш от мен и портфейла ми? - Гилински повдигна вежди.
- Баса. Спечелих. - вдигнах вежди.
- Те не са потвърдили къде бяха. - той се ухили.
- О, да забравихме. И впрочем, румсервиза беше страхотен. - Мат се ухили широко.
- Благодаря, братче. - пратих му целувка. Протегнах ръка и поех двайсетте паунда от момчето.- Джаки ти също. - погледнах момчето седящо до мен. Той се засмя и искара неговите двайсет паунда.- Вече може да си лягате. - всички се разсмяха и си отидоха по стаите си. - Лека нощ. - сгуших се е Джак и заспах.
