- Охх, стига де изморих се да се поспрем малко. - изпуфтях вървейки след Картър, който не се спираше, беше като малко дете в магазин за играчки.
- Ми, града е удивителен няма да се спрем до като бе обиколим всички забележителности. - той ме хвана за ръка и ме задърпа към "Лондонското око" . - Трябва да се качим. - Завлече ме до касата и взе два билета. След това се наредихме на опашката която беше от около 50 човека.
- Картър сега ще чакаме час докато се качим. - изпуфтях, но си помослих, че и аз щях да се държа така ако бях в Калифорния.
За мое щастие, а и изглежда и за негово след двайсет минути се качихме и започнахме нашата половин часава обиколка. В кабината беше още по- зле, Картър не се спря на едно място, добре че вътре има пейки и аз седях, докато той отиваше от единия край в другия и обратно. Когато слязохме от колелото, той отново пожела да се качим, но аз го хванах за ръката и го задърпах, до близкия " Старбукс", където изпихме пи едно шоколадово лате. След малката почивка се отправихме към гвардейците пред " Бъкингамския дворец" и си направихме няколко забавни снимки с неподвижната охрана.
- Сериозно, тези мигат ли въобще. - каза Картър като се отдалечихме от гвардейците. - А не се ли изморяват да стоят като статуй докато, туристите се снимат с тях? Ами ако някое момиче го целуне по бузата няма ли да се усмихнат поне.
- Картър това са нормални хора, който се грижат за сигурността на кралицата. А и им плащат отлични пари, за да се примирят да стоят неподвижно четири часа. - засмях се и го задърпах към близкия италиански ресторант.
Поръчахме си спагети болонезе и зачякахме да дойдат. След пет петнадесет минути сервитьора се върна с поръпката и ни пожела приятен апетит. Храната беше божествена.
- Мишел знаеш ли колкото обичам. - обви рамената ми с ръка.
- Какво искаш пак Картър? - извъртях очи и се засмях.
- Много искам да пробвам прочутата ви английска закуска. - каза той с ужасен британски анцент.
- Обещамвам утре сутрин ще ти наравя, но моля те никога не се опитвай да говориш с британски акцент. - засмях се, а той постави ръка на сърцето си с обидена физиономия.
- Извинявай, но не всички имаме прекрасен акцент като твоя, мила ми Мишел. - извъртя очи и се засмя гръмко.
- О, колко мило. - той ме изгледа объркано. - Ти мислиш, че имам прекрасен акцент. - засмях се, а той извъртя очи и се усмихна.
- Не колкото моя, но. - той отново говореше с отвратителен акцент.
- Без лошо чувства, но имаш най-шибания акцент който съм чувала. - засмях се, а той просто извъртя очи.
Разхождахме се в парка и няколко фенки го разпизнаха, както и мен, но нямаше как да им откажа и се снимах с тях. Благодариха ни и си продължиха по пътя.
-Картър колко е часа? - разхождахме се в парка в близост до бара на Киан. Слънцето бе залязло преди около час, но ние все още се разхиждахме по алеите на парка.
- Осем и половина. - след като ме информира прибра телефона си отново в задния си джоб. - Защо?
- Обещах на Киан, че по- късно ще минем през бара, та какво ще кажеш? - усмихнах се обнадеждено.
- Да, хайде да отидем. Много ли е далеч, защото съм капнал. - направи уморена физиономия.
-Не от среща е. - дръпнах го към изхода на парка, а след това пресякохме улищата и бяхме пред бара. - Как изглеждам.- знам че звуча като онези наконтени момичета, но не искам да приличам на плашило.
- Мишел изглеждаш прекрасно. - Каза той и извъртя. - Хайде набутай си сладкия задник в шибания бар искам да седна и да си почина. - бутна през врата и аз се блъснах в някой.
- Извиня.. - погледнах нагоре и видях Киан. - Здравей. - казах и се усмихнах.
- Мишел. - усмихна се и ме прегърна. Увих ръцете си около кръста му и според мен се отделихте твърде бързо. - Здравей, Картър, аз съм Киан. - той протегна ръка към Картър, които я хвана и двамата се здрависаха. В погледа на Картър имаше нещо, което ми говореше, че не харесва Киан, но ше видим.- Седнате някъде, след малко ще дойда при вас. - той се усмихна и отиде зад бара. Хванах Картър под ръка и го задърпах към една от по - крайните маси. Седнах на диванчето и той седна до мен.
- Картър какво ти има? - погледнах го изпод вежди, а той се усмихна.
- Нищо, просто съм уморен. - повдигна рамене и се обглегна назад.
- Тогава какъв беше онзи поглед с който гледаше Киан. - засмях се.
- О забеляза си. - намуси се той.
- Логично, аз съм най- добрата ти приятелка. Познавам те прекалено добре. - засмяхме се.
- Просто не ми изглежда надежден човек, това е всичко. Излъчването му не ми харесва. - повдигна рамене.
- Какво му е на излъчването му? - повдигнах вежди.
- Има излъчване на плейбой. На сърце разбивач. - той ме гледаше сериозно..
- Толкова нечестив ли ти се вижда? - възкликнах. А това предизвика смях в Картър.
- Господи Мишел, живеем в 21 век, никой не използва такива думи. - засмя се още по - силно, което предизвика и моя смях. - Но да, драга изглежда като негодник.
- Хей не се подигравай на това, че понякога изпилзвам думи от преди 70 години. - погледнах го обидено, но неговите устни се беше настанила мазна усмивка.
- Добре спирам. - засмя се той, но смеха му се сецна щом видя Киан да приближава.
- Ами забравих да ви попитам, ще пиете ли нещо? - двамата с Картър отговорихме отрицателно и той се настани при нас.
Мина около час, а Киан разказваше за някакъв негов роднина. Аз не го слушах, но Картър изглежда да, мисля, пе вече не го мисли за пак толкова неприятен. Бях прекалено разсеяна да мисля за днешния разговор на Картър с него. Какво ли му е казал когато е разбрал, че Картър е при мен? Дали се е засмял? Дали е казал че не му пука, че е при мен? А дали му е казал, да ни предаде нещо? Трябва да разбера веднага.
- Картър става късно хайде да тръгвам.-станах и тръгнах към вратата.
- Беше ми приятно, човече, щом дойдеш в Калифорния ми се обади да се размотаем някъде.- тръгна след мен. Щом излязох навън вдишах дълбоко от студения въздух. - Мишел, защо така излетя от бара? - попита Картър докато вървяхме към нас.
-Той... Дж.. Джак каза ли ти нещо за мен щом му каза, че си ми на гости? - от два месеца не бях споменавала това име и сега всякаш буца ми пречеше да го изрека.
- Той ме помоли да не ти казвам, но след два дни ще е тук. - спрях се на място и погледнах към Картър с широко отворени очи. - И иска да те види.
