Устните ни точно щяха да се срещнат, но бяхме прекъснати от телефона ми. Касандра.
- Ми, как мина срещата, дано това ужасно време не я е провалило. - въздъхна тя.
- Кас срещата върви чудесно. - засмяхме се.
- О, Боже, съжелявам. Чао. - каза смеейки се.
- Чао. - оставих телефона на килима до себе си. - До къде бяхме стигнали? - засмях се и дръпнах Джак към себе си.
- Мишел от къде е тази смелост? - засмя се Джак и ме целуна. - Моя ли си? - попита задъхан, челата ни бяха притиснати едно в друго, а устните ни се докосваха леко.
- Напълно и само твоя. - той сля усните ни в най - красивата и чувствителна целувка. Щом се отделихме лампата в хола светна.
- Колко зареждащи са целувките ни, върнахме тока на целия град. - засмях се и се отпуснах в прегръдките му.
- Джак? - погледна ме. - Сега какво ще правим? - той гледаше объркано.- Ще крием ли връзката си от останалите или.. - не довърших, защото той ме прекъсна.
- Разбира се, че няма да се крием, защо да се крием щом най-накрая се сбъдна. - не го разбирах, той видя, че не вдявам нищо и продължи. - Мечтая за момиче като теб още от малък. Мечтаех за твоята дълга черна коса в която мога да се загубя, мечтаех за усмивката ти, която заслепява слънцето и мечтаех за карамелите ти очи. Мишел ти си всичко което искам и не мога да повярвам, че те имам. Няма да крия любовта на живота си от всички. - той целуна косата ми. Очите ми се напълниха със съзли, бузите ми се зачервиха и бях безмълвна. Веднага зарових глава в гърдите му и се засмях.
- Извинявай, все някога ще спра да се изчервявам като идиот и ще те гледам в очите постоянно, обещавам, но моля те не ме затруднявай с тези твой думи на поет. - казах и се опитах да го погледна.
- Не искам да се променяш, остани си същата Мишел в която съм влюбен. - каза и вдигна брадичката ми и сля усните ни в една скадка нежна целувка. Прегърна ме и останахме така цялата вечер, накрая сме заспали.
На следващият ден се събудих на дивана и изведнъж нещо ми стана. Свих се , очите ми се насълзиха, ами ако това е просто сън.
- Окей, Мат ще те чакаме на летището. - каза Джак. Джак. Благодаря ти, Боже, всичко е истина. - Ми ти се събуди извинявай, Мат ще идва и трябва да го посрещнем. - той ме прегърна и сля устните ни. Определено беше истина. Той и аз сме заедно.
- Добре само да се поуправя. - усмихнах се и се вгледах в сините му очи. Той кимна целуна ме по бузата и аз се качих в стаята си.
След половин час бяхме на летището и като по чудо колата на Джак се беше оправила.
- Джак? - той кимна. - Под Мат, Мат Еспиноса ли имаш предвид? - той отново кимна. - А знаеш ли кой му е огромен фен?
- Кас. - той се усмихна широко и в следващия половин час обмислахме плана как да изненадаме Касандра.
- Джонсън. - провика се някой. Беше момче с дебело черно яке с голям качулка и шапка. Зелените му очи бяха леко притворени заради широката усмивка. Беше очарователен, като бебе.
- Матю. - синеокия се ухили и се запъти към приближаващия Еспиноса. Прегърнаха се и се насочиха към мен.
- Здравей аз съм Мат Еспиноса. - той се ухили широко и ми намигна.
- Приятно ми е Мат, аз съм Мишел Редфорд, приятелка на Джак. - с Джак избухнахме в смях.
- Джонсън, защо не каза, че имаш толкова прекрасна дама за гадже. - той погледна Джонсън ледено. - Гилински знае ли? - усмихна се ехидно.
- Еспиноса затваряй си устата, днес всички ще разберат или по-скоро сега. - Джонсън се засмя.
- Джак какво си намислил? - посегнах към телефона му, но две ръце ме обгънаха и се чуваше заразителното кикотене на Мат.
- Благодаря за помощта приятел, но вече можеш да ми върнеш момичето. - Мат ме гушна и веднага след това ме пусна. Точно се качихме в колата телефона ми изпипка и видях че имам известие ит инстаграм и туитър. Джак беше качил снимка на която аз спя, а той е целунал главата ми. Беше обявил връзката ни. Пред ц
- А сега накъде? - попитах след като целунах Джак.
- Илл спрете да се целувте. Узглежда все едно се ядете един друг. - оплака се Матю.
- Хайде в хотела. - каза Джак и тръгнахме към хотела в който е отседнал.
