Мина месец от както Джак се премести в нашето училище. През този месец осъзнах няколко неща, бях луда по колата си, отново се чувствах щастлива, притеснението което изпитвах се изпари и последното, бях напълно и невъзвратно влюбена в Джак. През този месец аз, Кас и Джонсън станахме неразделни. Той се превърна в най-добрия ни приятел. Но аз определено щях да прецакам нещата с моите глупави чувствам.
Беше края на месец Октомври. Времето беше студено. Станах в седем часа и се запътих към банята. Щом краката ми докоснахна пода изтръпнаха. Изтичах до банята и измих лицето и зъбите си. Сресох касата и я оставих пусната. Отидох до гардероба ми и от там си взех едни сиви дънки и черна блуза с дълъг ръкав. Слязох долу и видях татко да пие кафе седнал на дивана.
- Добро утро, тате. - казах и го целувах по бузата.
- Добро и на теб, слънце. - той се усмихна. Напълних си кафе в една чаша и отидох при него. Разговаряхме половин час и беше време и двамата да тръгваме. Облякох черното си палто и обух ботушите си. Излязох заедно с баща си от вкъщи и се разделихме по колите си. Щом се качих в моята усилих парното и писах на Кас че след пед минути ще съм пред тях.
Паркирах колата пред училище и двете с Кас слязохме и се запутихме възможно най-бързо. Щом прекрачихме входа на училището видяхме Джак облегнат до шкафчета ни.
- Добро утро. - казахме тримата в един глас, а след това се разсмахме. - Това е за вас дами. - подаде ни чаши с горещ шоколад от машината.
- Благодаря. - усмихнах се и хванах чашата с две ръце за да се стопля.
- Навън е минус пет градуса и съм сигирен, че червените бузи на Мишел не са от накой мой комплимент. - наистина понякога прекаляваше с комплиментите, но на мен ми харесва.
- Джак чувствам те все едно си ми майка, толкова си грижовен. - каза тя и го гушна, а след това и тримата избухнахме в смях.
- Е имаме още петнадесет минути преди да започнем, та какво ще кажете днес да излезем малко из града петък е. - каза Джонсън, а аз и Кас се спогледахме.
- Аз немога , днес обещах на баба да отида да я видя , а тя ми обеща да ми изпече курабиики. - каза с широка усмивка.
- Ами ти, Ми? - двамата заковаха погледите си в мен.
- Аз съм с.. свободна. - заекването се върна, кога ще спра напълно да се притеснявам от него. Да сега го гледам малко по- дълго в очите, но той не ме улеснява с тези очи и това лице. Господи той е перфектен.
-Супер. Около пет ще дойда да те взема. - кимнах и двамата се усмихмахме. - Чао Кас. - каза прегърна я, а след това и мен като каза тихо. - до после доматче.
След около пет минути осъзнах какво предстоеше. Щях да изляза с известния Джак Джонсън. Благодарение на Кас.
- Благодаря ти Кас, не знаех, че искаш да ми докараш инфаркт. - тя извъртя очи и ме гушна.
- Приеми го така. Тази вечер ще е най-хубавата в живота ти, а аз ще ти помагна с тоалета. - тя се усмихна.
- Ами баба ти?
- О само не ми казвай, че си се хванала. - тя ме погледна невярващо. Кимнах. - Ми аз ще съм си в къщи и ще ям тонове вредна храна и ще гледам Нетфликс. А вие двамата любовници ще излезете, защото ми писна от всичките ви тайни погледи и се надявам че след днес ще реша проблема. - тя се усмихна. Това е моята най-добра приятелка, предпочита да си стой вкъщи вместо навън с нас, за да съм щастлива.
