-Матю, ще ми липсваш. - казах прегръщайки зеленоочкото.
- Ми, ти също. - каза той търкайки въображаемите си сълзи.
- Приятен полет, Еспиноса. - Джак се прегърна с приятеля си.
- Джаки очаквай ме много скоро. - отвърна блондина. - Каси, ти ще ми липсваш най-много - той прегърна приятелката ми. - Нищо лично, но просто тя ми обръща повече внимание от колкото вие двамата. Постоянно се мляскате. Това е ужасно. - той направи физиономия все едно всеки момент ще повърне.
- Това заболя, Матю. - казахме и се засмяхме..
- И ти ще ми липсваш, Матю. - каза приятелката ми и го целуна по бузката.
Моля пътиците с полет 245КПА7806 за Калифорния да заемат местата си след десет минути тръгвам.
- Е това е моя полет хора, довеждане. Ще се видим пак. - Мат тръгна към стюардесата подавайки и билета си, но изведнъж той остави куфара, каза нещо на стюардесата и се върна бягайки. Кас беше с гръб към него и не видя, че той бягаше към нея. Той я хвана и я завъртя към себе си. Тя го погледна объркано и точно да го попита какво прави, той я целуна. -Щях да се чувствам все едно не бях свършил нещо и това ще да ме държи буден . - отново я целуна и я прегърна, а Кас стоеше като попарена с нейната 24 каратова усмивка.
- Илл, Еспиноса, прекалено си романтичен. - Джак извика на Мат.
- Майната ти, Джонсън. - обърна се към нас. - Ще ми липсваш, малката. - пак я целуна и се запъти към багажа си. - Чао, Лондон, Матю Лий Еспиноса, напуска. Обичам ви. - изпрати ни въздушна целувка, а ние се засмяхме.
- Самонадувко. - извиках след него, а той се засмя прекрачи вратата на самолета.
- Хайде да тръгваме. - каза Джак и прегърна мен и Кас и тримата напуснахме летището. Качихме се в колата и потеглихме. Никой не каза нищо по пътя. Аз обмислях нещата който се случиха за три дни. Номер едно Джак и аз бяхме заедно, номер две исках да съм до него за винаги, номер три Кас и Мат изпитват едно и също един към друг и номер четри живота и на трима ни се промени. Определено бяхме щастливи и това ми харесва. Харесва ми да виждам глуповатата усмивка на Кас, докато докосва устните си, харесва ми да слушам как Джак си тананика мелодията която е по радиото и потропва по волана. Харесва ми да виждам искрите в очите си когато съм около него. Но най-вече ми харесва, че приятелите ми бяха щастливи . Колата спря пред дома на Кас.
- Чао хора-тя ни прегърна - Ми звънни ми като станеш.
- Окей, до утре Кас. - усмихнах се, тя ми помаха и влезе в тях. След пет минути бяхме пред нас. - Лека нощ, Джаки. - ухилих се.
- Лека нощ, Миши. - той ме целуна. - Ще ми липсваш. - прошепна, а челата ни бяха опрени едно в друго. Миши определено ми харесва, звучи сладко.
- И ти на мен. - целунах го и слязох от джипа. Преди да затворя вратата му пратих въздушна целувка и затворих вратата. Влязох в къщи и веднага се мушнах под душа и се отдадох на мисли от изминалия ден.
Ретроспекция
- Мат часът е два посреднощ, какво има? - какво ли е наумил пак?
- Трябва ми съвет. - замълчах и той започно. - Касандра. Влюбих се в нея и преди да започнеш да ми обясняваш, че не е нормално да се влюбя толкова бързо в Каси просто не го прави.
- Няма да го кажа. Истината е, че и аз се влюбих силно в Джак от пръв поглед. Та давай направо, с какво да ти помогна?
- Какво да правя с Касандра, дали да и призная утре или...
- Не и казвай, ще направиш огромна грешка, тя мрази прибързани действия, опознайте се и тогава. - молех се да приключим с разговора по- бързо.
- Благодаря, Ми. Лека нощ.
- Лека нощ, Матю. - затворих телефона и се простнах на възглавницата, но някои пак ми звънна.
- Ох, Матю какво сега? - изпуфках.
- Не съм ти Матю, а Кас. - изхили се най- добрата ми приятелка. - Имам нужда от съвет.
- Слушам. - пак ли, да не би да ставам семеен психолог.
- Матю, влюбена съм в него. - измрънка тя.
- То не си ли още от преди? - изхилих се.
- Ми тогава бях много привлечена, но сега е различно, запознах се с него на живо. Той е много по-различен на живо. И не знам какво да правя, да му кажа ли или не. - това не е Касандра, тя не беше по тези неща тя винаги искаше време.
- Кас по-добре почакай и се опознайте, ти ме научи да не се поддавам толкова бързо. - засмяхме се.
- Да благодаря, Ми. Лека нощ. - прати ми целувка.
- Да, да както и да е. - затворих телефона и заспах най-накрая.
Край на ретроспекцията.
Защо, по дяволите ми искат съвет, а дори не го следват, но както и да е щастливи са, нали? Щом те са щастливи и аз съм. Излязох от банята и си обкякох пижамата. Слязох с кухнята. Бях сама в тази голяма къща, но вече бях свикнала. Татко утре се връща и аз трябва да го запозная с Джак. Какво ли ще стане? Един Бог знае. Хапнах и се качих в стаята ми. Телефона ми светеше. Имах съобщение от Мат, Кас и от моето момче.
" Мишел съжалявам, че не те послушах и не почаках, но просто исках да я целуна. Все пак благодаря. Лека нощ обичам те, сестричке. "усмихнах се и му написах наколко реда.
" Матю, това което направи беше толкова сладко. Не бях виждала Касандра толкова щастлива. И благодаря, че и затвори устата беше прекрасно да има малко тишина в моя живот. Шегувам се разбира се. И аз те обичам, братче. "
" Мишел това което Мат направи беше най- сладкото нещо на света. Боже това момче се целува прекрасно. "
Ще говоря утре с нея.
" Кой би повярвал, Мат и Кас. Еспиноса официално ще стане мъж под чехъл. В петък Гилински ще идва, нямам търпение да ви запозная с него. Липсваш ми, лека нощ. "
" Определено , Мат направи най-сладкото нещо нс света. Утре татко се връща и ще трябва да ви запозная. И ти ми липсваш, Джаки."
Изпратих му съобщението и си легнах. След минута телефона ми изпипка. Сериозно, ли не мога една вечер да съм спокойна и да си поспя. Беше Джак.
" Трябва ми брони жилетката "
Засмах се и си легнах.
