- Хей Джак. - усмихнах му се, но избягвах да го гледам в очите, защото сигурно щях да се изчервя и да почна да заеквам. - Запознай се с Касандра, най-добрата ми приятелка. - усмихнах се гледайки я.
-Приятно ми е да се запознаем Касандра, надявам се поне ти си запозната с Магкон? - каза засмяно и протегна ръка към Кас.
- Да знам всичко за теб и момчетата. А и ще те помоля да ме наричаш Кас. - тя се усмихна широко.
-Та момичета гладни ли сте. - кимнахме енергично. - Е директора ми каза че завършващите нямаме втори час, такаче какво ще кажете да отидем в столовата и да хапнем? - повдигна вежда и се усмихна.
-Хайде да тръгваме. - казахме в един глас с най-добрата ми приятелка и се засмяхте.
По пътя към столовата Кас и Джак си говориха оживено, а аз разглеждах туитър. Реших да потърся Джак. Акаунта му излезе на секундата. Последвах го. Затворих приложението, защото влязохме в столовата. Аз и Джак се наредихме на опашката, а Кас седна на една от масите и започна да рови в телефона си, но от време на време поглеждаше насам и се ухилваше мазно.
-Мишел. - Джак ме побутна. Обърнах се към него и се усмихнах, но отново не задържах погледа си върху него. Точно щеше да заговори, но едно момиче на от другия клас го помоли за снимка. Докато се снимаха дойде и моя ред.
- Здрасти Кармен. - поздравих готвачката.
-Здравей Мишел-поздрави ме и ме ощипа по блузката - обичайното нали? - кимнах и се засмяхме. - А за вас господин Джонсън. - попита възрастната готвачка.
- Просто Джак. - усмихна и се той. - Голям сандвич с шумка и минерална вода, моля.
-Момчето има апетит-каза Кармен и тримата се засмяхме. - След минута яденето идва. - каза тя и се зае с поръчките ни.
- Мишел, нали не се натрапвам в компанията ви? - попита той и се почеса по врата. - Тоест не искам да се натрапвам.
- Джак как въобще можеш да си помислиш такова нещо. Нямам нищо против компанията ти, да не говорим за Кас. - засмях се.
- Да просто се подлъгах от това, че дори не ме поглеждаш в очите за повече от две секунди.
- Аз съм такава. Притеснявам се щом се запозная с нови хора. А ти на всичко отгоре си известен, притеснителна съм извинявай. - казах бързо и забих поглед надолу.
- Хей Миш, моля те не се извинявай за това което си. Ти си страхотна. - каза той, а аз едва здържах сълзите си. - Хей какво има? Защо се разтрой? - попита той.
- Заповядайте деца. - Кармен ни прекъсна и ни даде поръчките. - Приятен апетит. - ние и се усмихваме и тръгнахме към Кас.
- Защо се разтрой? - попита ме отново.
- Просто не обичам да ми викат Миш. - казах и се усмихнах.
- Няма да те питам, но искам да ми кажеш когато си готова. - Боже той е толкова разбран и мил. Страхотен приятел ще излезе от него.
- Ето ви и вас най-накрая. Умирам от глад. - каза Кас оставяйки телефона си на масата. - Ми какво има? - толкова добре ме познава.
- Нищо важно. - казах гледайки я с поглед който казва 'ще говорим после'.
Закуската и обяда минаха много забавно, макар и аз нищо да не хапнах. Джак се оказа страхотен. Държи се толкова мило с всички, забавен е и грижовен. Той е просто прекрасен.
След училище се разделихме, Джак към хотела си, а ние двете с Кас в къщи.
-Сега, защо се разтрой от разговора с Джак. - веднага щом седнаме на дивана Кас ме попита.
- Той ме нарече, Миш. - казах и сведох глава надолу, за да не види сълзите ми. - Само тя ме наричаше така, само мама. - Майка ми почина преди три години в катастрофа. Още не мога да го превъзмогна. - Липсва ми, Кас. - казах и заплаках на рамото на най - добрата ми приятелка. Половин час след това тя си тръгна. Реших да си напиша домашните и да приготвя вечеря.
След два часа бях готова с домашното си и вечерята беше готова.
- Мишел, прибрах се. - извика татко от вратата.
-В кухнята съм. - викнах му обратно.
- Мирише превъзходно мила. - татко ме прегърна и ми помогна да приготвям масата. Вечеряхме и си разказвахме за това как е минал деня на другия. Разказах му всичко, до най - малката подробности. Той също страдаше по нея. Липсваше ни и на двамата страшно много. Когато приключихме с вечерята прибрахме масата и сложихме чиниите в садомиялнята. Точно се качвах в стаята си, но баща ми ме извика.
- Ми имам изненада за теб. - каза татко с усмивка на уста. Погледнах го притеснително.-Ела тук и си затвори очите. - послушах го и отидох до него а след това затворих очи. Излязохме навън, и тогава татко каза да отваря очи.
-Мили Боже! - извиках и се метнах в прегръдките на татко. - Обичам те татко, не мога да повярвам.
- Тази кола е само твоя мила. - каза той и постави ключовете от Рейндж Роувъра в ръце ми. Не мога да повярвам. Този ден не може да стане по-хубав.
След половин час радване на колата ми се прибрах в стаята си, сложих пижамата си и грабнах телефона си. Имах съобщение в туитър. Беше от Джак.
" Извинявай за днес не исках да те натъжа, надявам се да ми простиш много съжелявам. Лека нощ Ми. "
Е изглежда този ден стана по - хубав.
