- Не, не мога. Хайде просто да ми се обадим и да му кажем че съм хванала някакъв вирус. - опитвах се да накарам Кас да си остана в къщи. Предстоеше ми срещата с Джак. Бях супер нервна, на ръба да получа нервна криза. Не спирах да обикалям стаята си.
- Седни. - посочи ми леглото и ме издърпа, а след това ме прегърна. - Дишай, Ми, дишай. Джак е просто едно обикновено момче, с което ще излезете. Нищо притеснително.
- Говориш така, защото ти няма да излизаш с него или защото искаш да се прибереш. - казах смеейки се. Отново започнах да се шегувам, това е добре.
- Да. - тя не оточни отговора си, но нямаше да задълбочавам. - Хайде Мишел това е просто среща.
- С момче което има милиони фенки, който биха ме обили ако разберат. - казах и се засмях нервно.- Ще се хвърля от стълбището, това ще реши проблема. - казах, но знаех че не съм способна да се осакатя по този начин.
- Само ще си счупиш нещо или ще си спукаш главата няма да има никакви по-сериозни травми. - тя вдигна рамене. Аз отворих устата си в недоумение. - но не го прави не искам да ме оставиш сама. - гушна ме.
След половин час бях готова и се смеех на една ог шегите на Кас. На вратата се звънна. Беше Джак. Бяхме се облякли идентично, и двамата с червени карирани ризи, бели тениски и черни дънки.
- Определено не очаквах това. - изкоментира Касандра.
- А ти не трябваше ли да си при баба си? - Джак попита.
- Не те интересува личния ми живот Джонсън. - изсъска та и сложи якето и ботушите си и излетя от нас.
- Само секунда. - облякох палтото си и обух черните си кубинки. - да вървим. - Усмихнах се след като заключих и се насочихме към колата на Джак. Той ми отвори вратата на колата и след като се качих я затвори. Качи се на шофьорското място живота и завъртя ключа на колата, но тя само се давеше. След пет минути Джак сложи глава на волана и започна да се смее.
- Господи, какъв срам. - каза той през смях. След това и аз се включих и двамата се смяхме около десет минути. - Мишел, знаеш ли че имаш прекрасен смях. - каза той с все още зачервени бузи от смеха.
- Б... благодаря. - сведох поглед и се усмихнах. - Вместо някъде из града, какво ще кажеш да прекараме вечерта вкъщи. Знаеш ще гледаме Нетфликс ще ядем тонове вредна храна и ще пием горещ шоколад. Ще е забавно, а после ще те закарам до хотела освен ако колата ти не се е оправила. - засмях се, а Джак се беше отнесъл. - Е хайде, какво ще кажеш. - той се усмихна и кимна.
Излязохме от колата и аз го задърпах към входната врата.
- Е добре дошъл в скромния ми дом. - казах и разперих ръце, а той се засмя.
-Не знаех, че си падаш по иронията. - той се засмя. Аз повдигнах рамене и тръгнах към кухнята. Направих пуканки, взех чипс, шоколадови бисквити. След това направих горещ шоколад и отидох при Джак който палеше камината. Оставих храната на масата пред големият диван.
- Джак, как върви паленето на камината? - смеех му се, докато той се опитваше да я запали.
- Определено не мога да се оправя с нея. - засмях се на излъчената му физиономия.
- Ще ти помогна. - клекнах пред камкната и наредих дърветата. Залях ги със спирт и драснах една клечка кибрит. - Виж не е толкова трудно. - изправих се и изтупах дрехите си. - Отивам до стаята си. - качих се по стълбите и влязох в стаята си. Облякох сив анцунг и останах с бялата си тениска. Взех лаптопа си и пухкавото си одеяло. Слязох и седнах до Джак на дивана.
- С това ще се заема аз. - той звърза плазмата с лаптопа и седна до мен.
- Хей пие ли ти се бира? - попитах и се ухилих широко.
- И питаш. - засмя се Джак. Отидох до хладилника и взех едно стекче бира. Сложих го на масата и се проснах на дивана. - Искаш ли да гледаме " Misfits" - бях пристрастена към този сериал. Кимнах енергично и взех едната купа пуканки в скута си.
Той го пусна и се простна до мен. Вятърът навън беше ужасно силен. През прозореца видях че се е разразила ужасна снежна буря. Телефона ми звънна. Беше татко.
- Тате? - прозвучах стреснато.
- Мишел, чуваш ли ме? - звучеше разтревожен.
-Да?-прозвуча като въпрос.
- Къде си? - Джак ме гледаше притеснено.
- Вкъщи с Джак гледаме Нетфликс, а ти?
- Заради бурата ще остана в хотела до фирмата, а ти и Джак не излизайте от вкъщи. Пътищата са затворени. Радвам се че си добре и че не си сама. Утре ще се видим, обичам те. - усетих усмивката му.
- И аз теб тате, моля те пази се. -усмихнах се. - Чао. - целунах слушалката и затворих. - Джак изглежда тази вечер ще си в нас. - разказах му за бурята.
- Изглежда ще е дълга нощ. - засмяхме се. Гледахме Нетфликс и пихме бира, но изведнъж тока спря добре, че имах батерия на лаптопа. Преместихме се на пода, пуснах музика и взехме още бира.
Вече два часа няма ток, а ние стоим земята пред топлата камина. Смяхме се много, бирата определено ми помогна да се отпусна пред Джак.
-.. и тогава Камеран и Мат се събудиха, а лицето на Мат беше на милиметри от задника на Кам. - отново смях. Аз започнах да се смея и се проснах на мекия килим и едва си поемах въздух. След пет минути се изправих и погледнах Джак, а той придоби сериозен вид. - Ми.
-Да? - казах и аз придобих сериозен вид.
- Може и да е от алкохола или просто е време да го кажа. Аз съм лудо влюбен в теб. Чувствата ми към теб се поавиха още от мига в който се блъснахме. И още щом видях тези сиви очи, усетих нещо. Ти пробуди нови чувства в мен. Ох стига съм се отклонявал. Ще го кажа така. Аз съм напълно и невъвратимо влюбен по теб. И и просто искам да знам какво изпитваш към мен? - каза той, като най-накрая ме погледна мен.
- Ще го кажа само с няколко думи. Аз съм напълно и невъвратимо влюбена в теб. - той се усмихна хвана брадичката ми и започна да се приближава леко към мен.
