Минаха два месеца от както него го няма. Все още имам чувства към него, но всякаш започнах да ги превъзмогвам. А той до колкото знам е продължил напред. Има приятелка казва се Али Симсън.
А колкото до моя живот всичко върви. Работя в бара на Киан. От както го няма с него се сближихме. Прекарвахме доста време заедно и да си призная ми беше приятно в компанията му. Касандра замина преди седмица за Ню Йорк, защото започва по рано. Аз реших, че ще замина за Канада и ще се посветя на едно от малкото неща който ме правят щастлива. Реших да се посветя изцяло на музиката.
- Ми, имам страхотни новини. - Киан излезе от склада с широка усмивка.
- Господи, Киан изплашиме. - засмях се.
- Това не е важно. - засмя се. - Идвам с теб в Торонто. Купих заведение там и след седмица заминаваме. - той се ухили широко.
- Наистина. - той кимна. - Ти си най-страхотния на света. - скочихна врата му и започнах да го стискам.
- Ми казах ти, че няма да те изоставя. - той погали бузата ми и ме погледна мило.
- Знам. - сгуших се в него и останахме така докато телефона ми звънна. - Да? - беше непознат номер.
- Миии. - Кас изписка от другата страна.
-Кас. - извиках силно и Киан започна да се смее. - Как си? - попитах с широка усмивка и я пуснах на високоговорител.
- Супер, но Матю ме изнервя. - те все още бяха заедно и бяха щастливи.
- Какво прави пак Еспиноса? - извъртях очи, което накара Киан да се засмее, а аз го сритах.
- Ал, ал лоша си. - започна да разстрива крака си.
- Липсвате ми идиоти. - засмя се тя.
- И ти на нас. - каза той. - отивам да обслужа онази маса.
- Ми, каза ли на Киан, че го харесваш. - от две седмици започнах да гледам на Киан като повече от приятел. Той е толкова грижовен и мил. Беше неотлъчно до мен когато той ме изостави.
- Не, но по- важното е че той идва с мен в Торонто. Другата седмица заминаваме. - усмихнах се. - Купил е друго място там.
- Наистина ли?-усетих усмивката и. - Това е супер. Иска ми се да съм до теб сега. Липсваш ми. - очите ми се насълзиха..
- И ти на мен. Хайде доскоро, ще помогна на Киан.
- Добре задействай се по онзи въпрос. - затворих и се обърнах се към Киан който човъркаше нещо в телефона.
- Хей, нужда от помощ? - отидох до него и се ухилих.
- Нем. - остави телефона си на барплота и се усмихна. Имаше прекрасна усмивка. - има ли нещо?
- Не защо? - погледнах го.
- Последните две седмици си много отнесена. - прибра кичур от косата ми зад ухото. - или нещо те тревожи или и падаш по някого. - усмихна се дяволито, а аз се изчервих. - Е кой е късметлията? Познавам ли го? - кимнах. - Хайде кажи ми име да не би да си глътна езика. - пак кимнах и започнах да се смея. - Мишел, хайде, знаеш, че няма да кажа на никой.
- Не мога да ти кажа. - засмях се. - Срам ме е. - той ме погледна умолително. - хубаво. Харесвам..огледалото си. - той ме погледна тъпо, а аз започнах да се смея, след мен и той.
- Добре не ми казвай, но знаи, че ще разбера кой е. - прошепна в ухото ми и през мен мина ток.
- Не няма. - скръстих ръце пред гърдите си.
- И защо си мислиш така. - той се наведе напред и така се гледахме в очите.
- Защото си прекалено глупав да се досетиш. - облизах устни. - Пък и той надали изпитва същото. - засмях се сухо.
- Ами ако те харесва. - той се приближи още малко като не разваляше прекия очен контакт. - та кой не би тези големи сиви очи и тази дълга буйна карамелена коса и това красиво невинно лице, а да не забравим и тези големи устни. - през цялото време докато говореше тези неща оглеждаше всяка част за която говори. - ти си прекрасен човек няма как някой да бе те обикне. - аз се изчервих и сведох глава надолу, а косата ми прикри лицето ми. - той е глупак за това, че те изостави. - при тези думи няколко сълзи се спуснаха по лицето ми. Веднага се сгуших в него и заплаках.
- Боли. Още боли Киан. - стисках тениската му и плаках тихо. Той разтриваше гърба ми и шткаше от време на време. Нямаше как да не започна да го харесвам, та той е толкова красив и забавен и ме разбира. Може да ме наречете кучка или нещо такова, но просто не мога да съм сама, а той ми помага да преодолея болката, той е като лек, който ми помага да превъзмогна малко по малко болката, но вече два месеца имам чувството, че тази дупка в мен започва да се запълва, благодарение на него. Той е моето лекарство. - Хайде да се връщаме на работа. - кимнах към туко що влезлите клиенти. Киан отиде и ги обслужи.
- Две мартинита. - заех се с направата им. След две минути му ги дадох. Той кимна и ги сервира на клиентите. Замислих се и не усетих, че стой до мен. - Ей, Мишел, слушаш ли ме. - погледнах го въпросително. - Говоря ти за кризата с тоалетната хартия в къщи. - започнахме да се смеем силно. - Напомни ми довечера да купя.
- Ако искаш ще ти дам едно руло от вкъщи. - засмях се, а той извъртя очи.
- Няма да си споделяме и тоалетната хартия. Миже би след като отидем в Канада. - изгледах го странно. - Господи, Мишел умно момиче си сети се. - повдигнах рамене. - Ще живеем заедно. - извъртя очи и се ухили.
- Наистина ли? - изписках. Той кимна а аз скочих отгоре му и увих крака около него той ме хвана и започна да се върти, а двамата се смеехме като малки деца. Харесваше ми това, че е много по висок от мен и, че като мен е все още дете. - Благодаря, благодаря. - целунах го по бузите.
- Няма да те оставя сама там нали знаеш. - той ме пусна и се усмихна мило.
През остатъка на работното време се смяхме, закачахме и, да, работихме. Към един затворихме бара и се качихме в колата ми. Редувахме се с колите. По пътя към дома му пяхме с радиото и танцувахме. С него винаги е забавно. - Лека нощ, Киан. - обърнах се към него и протегнах ръце за прегръдка.
- Не толкова бързо. - свали ръцете ми. - Хайде, Ми, кажи ми името на щастливеца. - поклатих глава отрицателно. - Няма да сляза от колата докато не ми кажеш. - засмях се.
- Ще слезеш, ще огладнееш или ще ти се доходи до тоалетна. - усмихнах се победоносно.
- Мога и да не ям, а седалката е доста удобна и топла. - засмя се злодейски. - Ще ми кажеш ли? - кимнах.
- Огледалото. - усмихнах се.
- Мишел. - той ме погледна с поглед който казваше "ти сериозно ли?".
- Стига де, Киан, какво си се заинатил с това. - извъртях очи.
-Добре както и да е. - въздъхна. - ще се видим утре. - прегърна ме и остави целувка нв челото ми. След като ми махна от вратата запалих колата си и потеглих към нас. Как да му кажа, че го харесвам, той сигурно харесва друга. Не искам да съм пак наранена, макар и този път да стане обратното. Аз да оплескам всичко. Страх ме е, че едва крепящото ми сърце ще се разпръсне на парченца отново. Не искам да ме боли. Но той може да ме направи щастлива. Да запълни напълно дупката в гърдите ми. Искам ли да съм щастлива с Киан. По дяволите естествено. Обърнах колата и потеглих към дома му с пълна скорост. Това е няма връщане назад или сега или никога. След пет минути паркирах пред алеята му. Изскочих от колата и побягнах към входната му врата. Звъннах продължително на звънеца му. След минута се появи на вратата по пижама с домашните си пантофи.
- Ми, да не би да съм забравил нещо? - кимнах. - О, съжелявам, че те накарах да се връщаш, но можеше да ми го дадеш утре..
- Не, не можеш, Киан. - хванах лицето му и слях устните ни в нежна целувка. След няколко секунди той обви ръце около кръста ми придърпвайки ме към него. След дългата целувка се отделихме един от друг и той сложи челото си на моето.
- Утре в девет да си готова ще те взема за работа. - кимнах и той сля устните ни за кратко след което ме пусна и аз отидох до колата си. Определено ще е дълга нощ за размисли.
