Целуваше го и оставяше мокри следи по врата ми. Захапа го и го засмука. Заболя, но беше от тази сладка болка. Пъхна ръцете си по блузата ми и ги прокара по гърба ми, докато не стигна до сутиена ми... Чакай! Какво првяя?!? Осъзнах се и бързо го избутах от себе си. Погшедна ме с самодоволна усмивка, но в очите му имаше леко раздразнение. Обърна се с гръб към мен и отвори големия гардероб.
"Какво искаш?"
"Дойдох за да ти да ти дам телефона. Беше го забравил у нас."- подадох му го леко плахо, а той го издърпа рязко от ръцете ми.
"Сега си върви. Но пък ако искаш можеш да останеш да се позабавляваме, малката" ехидна усмивка се прокрадна по лицето му.
"Не ме наричай малката!" казах тръгвайки към вратата.
"Малка девственица." ейй това го чух. Идиот. Няма да се занимавам с него. Вече бях излязла от къщата. Беше ми скучно. Реших да се обадя на Найл да видя дали искат още един играч. Извадих телефона си и запичнах да въвеждам цифрите. Да знаех номера му наизуст. Набирааа..
"Ало, да дребосъчке?"
"Още ли играете?"
"Да. Хайде дее, елаа! Ще те запозная с приятелите ми"
"Хаха за това ти звънях. Къде сте?"
"В парка. Имаш 10 минути. Хайде чао"
"Чао" качих се в стаята си. Извадих си лилав клин и синя блуза. Имах дълги и слаби крака, но пък имах леко закръглено коремче. Облякох ги. Вързах косата си на конска опашка. Сложих синьо-сивите си джорданки. Тръгнах към парка. Когато стигнах ги видях ги на игрището. Бяха 4ма. Отидох към тях. Найл беше с гръб към мен и явно не ме усети. Скочих му на гърба на конче.
"Наааайлл" икрещах в ухото му.
"Ей, Из. Слез от мен и не викай в ухото миии!!" скочих от гърба му.
"Из това са Зейн, Луи, Картър и Лиам. Момчета това е сестра ми- Изабел"
"Здеасти" казха ми те в един глас. Аз само се усмихнах и помахах.
"Аз, Зейн и Лиам сме в един отбор. Картър Изи и Луи в другия." разпредили ни Найл и започнахме. Тичахме, подавахме си. Птбелязах 3 от 5 коша. Бихме гии."Ехе, браво. За момиче играеш супер"
"Мерси, Луи☺"
"Хари каза че идва към нас" каквоо!? Харии?? Офф ужасс!
ГТХ
Луи ми се обади да отида при тях. Охо и малката Изабел била там. Това момиче ме ядосва. С тази нейна походка, как отмята коса назад, колко кротка и невинна е. Ха и е девствена, но не за дългоо. А видях ги. Бях до тях и видях Изабел на пейката. Зейн хвърли топката към нея, а тя закри лицето си с ръце. Протегнах се и хванах топката която е на милиметри от лицето й. Хванах я и я върнах към Зейн."Б-б-благодаря" тя ме погледна с пълните си очи. Не казах нищо. Обърнах се към Зейн.
"Ей, брат ела да пия вода." той кимна и донде след мен.
Хей хораа. Знам пе главата е къса. При три коментара ще пусна още една съвсем скоро. Ако не. След 1 седмица пускам следващата. За мен мението ви е важно. Ако няма читатели ще я истрия. Чао. Ловкам ви
YOU ARE READING
He for she
FanfictionИзабел- заленооко, цветнокосо слънчице. Когато е била бебе са я оставили пред къщата на семейство Хоран. . Много прекрасни моменти и много не толкова прекрасни предстоят за нашето слънце, щом опознава Хари-тъмната Луна. (!)героите ме се оприличават...