Тази глава я качвам заради рождения ден на Найл. Посвещавам главата на най-добрата ми приятелка, която днес също има рожден ден.
Стигнахме до чешмите. Там бяха Зейн, Картър, Лиам и Луи. Къде ли е Хари? Не ме интересува и по-хубаво че го няма.
"Хайде да почваме" - извика, надъхано Луи. Започнахме да тичаме. Найл, Зейн и Луи тичаха напред, а аз, Картър и Лиам бягахме бавно.
"Е, хора. Имате ли идея за рождения ден на Найл"- каквоо?? Днес ли е 13?! О, съвсем забравих.
"Мислех за парти у вас, нали вашите няма да ги има, Изи?" -погледна ме с обнадежден поглед Картър.
"Майка им е на гости на моята. Ще я задържи." - каза Лиам.
"Добре, значи в 9 ще започне. Зейн ще изведе Найл на мач. Ще поканим неговоте приятели."
"Колко човека горе-долу?" попитах с надеждата да сме по-малко човека.
"Само 40 споко, малко сме" какво? За Лиам това е малко? Уоу.
"Ще се доразберем, а сега тихо" - секунда след като го каза, задъханите Найл, Зейн и Луи идваха към нас.
"Хайде да се прибираме, Найл не забравяй че смеа н мач, от 8."
"Споко Зейн, не съм забравил. Хайде чао" здрависаха се за чао.
"Чао, Изи"- авв. Само той ми викаше Изи. Картър ми се усмихна сладко. След което обви ръцете си около тялото ми. Омг той ме гушнаа. Бързо отвърнах на прегръдката му. Усмихнах се леко, въпреки че от вътре подскачах от радост. Чухме лек кикот идващ от момчетата. Той отпусна ръцете си и ме пусна.
"Чао" казах простичко. Предполагам съм се изчврвила. С Найл и Лиам тръгнахме заедно, понеже бяхме в една посока. Не вървяхме дълго. Когато стигнахме се качих в стаята си. Махнах дрехите си и останах по бельо. Влязох в банята. Щях да си взема вана. Завъртях кранчето за да пусна водата. Чу се странен звук. Продъшжавах да въртя, този звук продължаваше да се чува. Изведнъж се чу същия звук, но много по силно. Стреснах се, изпищях и се отдръпнах назад. След няма и 20 секунди Найл влетя в стаята ми. Беше с още някой.
ГТН
Бях си в стаята и вадих дрехи и кърпа за да вляза да се изкъпя. Преди това бях викнал Хари на гости. Влязох под душа. Пуснах ледената вода. Стоях близо 15 минути. Излязох и се облякох. Чух звънене на вратата, слязох и отворих.
YOU ARE READING
He for she
FanfictionИзабел- заленооко, цветнокосо слънчице. Когато е била бебе са я оставили пред къщата на семейство Хоран. . Много прекрасни моменти и много не толкова прекрасни предстоят за нашето слънце, щом опознава Хари-тъмната Луна. (!)героите ме се оприличават...