He for she

Глава 11

Отворих бавно очи. Главата ми кънтеше. Бях в легото си. Обърнах се на другата страна. До мен имаше човек. До мен имаше човек?! Изкочих от леглото и изпищях. Той се размърда и измрънка нещо. Отви се. Ох, това бе Хари. Отпуснах се и седнах на леглото. Чакай, Хари? Какво прави тук? Веднага пак станах. 

-"Какво си се разпищяла толкова рано, луда ли си?"- проговори с дрезгав глас, присвил очи.

-"Какво правиш в леглото ми?"

-"О мила, не помниш ли? Ти си ми гадже за седмица. Ха-ха-ха."- изправи се в седнало положение. Гадже? Замислям се вчера. Уж той е този който пие, а аз не помня нищо. О, присветна ми. Сетих се. Трябва да ми докаже, че е сериозен. Ха-ха! Да бе да. Да го видим. 

Вече бях будна и не мислех, че ще заспя отново, затова оставих Хари да спи и влязох в банята. Измих сси зъбите и лицето. Излязох и отворих гардероба си. Взех сив анцунг и черна тениска. Нямах ппланове да излизам, затова облякох тях. Чух как корема ми протестира, защото не съм го нахранила. Запътих се към кухнята. Пуснах кафе-машината и изкарах всички нужни продукти за яйца на очи и бекон. 

След 15 минути бях готова и ги сложих в три чинии. Оставих две от тях на плота, взех кафето си и моята порция и седнах пред дивана, включвайки телевизора. Силни стъпки се чуваха от стълите. Ясно бе, че са момчетата. След минута, Хари бе седнал до мен, а Зейн на канапето. 

"Добро утро скъпа, благодаря за закуската."- последва целувка по бузата и неразбиращ поглед от страна на Зейн. - " Да, брат не ти ли казах? Тя е моето момиче"-след това ме придърпа по силно в прегръдка. Не реагирах, храних се без да обръщам особено внимание. Не знам защо, но Зейн стана бесен и излезе от стаята. Хъм, негов проблем. 

"Сериозно ли?"- повдигнах леко едната си вежда и продумах с безразличен тон.

"Какво? Нали трябва всички да повярват? О, и утре сме в нашите."-намигна ми, остави чинията на масата и напусна помещението. Той какво каза? Ооо, това момче знае как да играе. Добре, и аз знам. Няма да му се размине така лесно. Телфона ми извибрира до мен. Беше брат ми.

-Ало? Как си, дребчо?

-Страхотно, ти?

-Супер. Да имаш да ми казваш нещо? Или да питам Харии?

-Ще ти обясня като си дойдеш, но не го разправяй на всички. Моля те! Липсваш ми.

-Добре, и ти на мен. Скоро ще се видим. Хайде, аз ще затварям. Чао мила сестричке.