Изабел- заленооко, цветнокосо слънчице. Когато е била бебе са я оставили пред къщата на семейство Хоран. . Много прекрасни моменти и много не толкова прекрасни предстоят за нашето слънце, щом опознава Хари-тъмната Луна.
(!)героите ме се оприличават...
Рязко отваряне на врата и трясък ме накара да се събудя. Уоу, вчера цял ден съм спала. Хахаха, мързеливка. Ще трябва да потренирам малко. Отпуснала съм се.
Човекът нарушил спокойнствоето ми беше Хари.
"Обличай се и след един час тръгваме към нашите. Искам те с рокля."-и напусна помещението. Ъггх и рокля. Да, ако иска и още нещо да направя?! Станах недоволно. Отворих гардероба си. Не мислих дълго и изкарах тази рокля, добавих червен колан и щях да обуя червени обувки на ток.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Влязох в банята извършвайки всички важни процедури+душ. Излязох, облякох се, сресох начупената си коса и сплетох бретона си на плитка, захащайки го отзад с фиба.. Взех телефона си и слязох долу в хола. Хари бе там, облечен в бяла риза и черни джинси. Хвана ме за китката и задърпа към коридора. Обух червените токове, а той обу червени кецове. Ах, обичам нещата да са в тон. Излязохме и се качихме в колата му. Много мразя да излизам без закуска. Оф!
-Гаджета сме от един месец. Да знаеш.-без да ме поглежда каза, карайки. Кимнах. Не че можеше да ме види. Пътувахме в тишина. Излязохме от града. Какво става? Не ми каза че излизаме от града! Обърнах рязко главата си към Хари.
"Какво става? Защо излизаме от града?"
"Спокойно, скъпа, няма да те отвличам. Нашите са в съседния град."- подсмихна се.-"Кога си родена?"
"28 септември, 1997. Ами ти?"
"1 февроари 1994."
Не пътувахме още много дълго и стигнахме до центъра на някакво малко градче. Спря колата пред голяма, но кокетна бяла къща, с двор обсипан в цветя. Пред врата стоеше жена и момиче- на възраст, малко по-голяма от мен. Хари излезе и застана пред моята врата. Отвори я и ми помогна да сляза. Усмивка бе замръзнала на лицето му. Ах, колко добър актьор е. Чак да не му повярва човек.Хвана ръката ми и тръгнахме към родителите му. Те се втурнаха към Хари. Жената го прегърна силно. Обърна се към мен. Подаде ръката си, но сякаш замръзна на място. Загледа се право в очите ми. Не знаех какво да правя. Хари я докосна по рамото и тя бързно се усазна. Здрависахме си и ме прегърна.
"Приятно ми е мила, аз съм Анн"
"Избела, приятно ми е."- кимнах и отвърнах на пегръдката й. Побързха да влезем вътре в къщата. Настанихме се в трапезарията. До мен седна къдрокоско, срещу мен две момичета, а до нас-родителите му. Запознах се с всички. За сега всичко вървеше гладко. Но все още не бях задействала плана си.
Какъв план ли? Ами сега ще разберете!
Анн сервира обяд. Толкова късно ли стана? Все тая.
Стпка едно(която е еднаква с всяка друга стъпка): ядосай го!
"Извинете, къде е тоалетната?"-попитах с леко преправена усмивка.
"Ела, аз ще те заведа."-момичето срещу стана. Това е Джема. Приличаше на кукла барби. Ставайки от стола ритнах Хари доста силно, уж без да искам. Той изскимтя. Наведох се леко и оставих целувка на бузата му и се усмихнах невино.
Здравейтее! Знам, знам, много е кратка, но сега минах изпитите и ми остават още няколко. Обещавам, че щом свърша с всичко, ще се реванширам. Вие оставяйте мненията си в коментарите задължително!! Ловкам ви!
