Вече един час стоя пред гардероба ми, чудейки се какво да облека. Нямах си и на представа къде ще ходим и какво планира. Чух тропане по вратата. Излязох от дрешника ми и отворих. Пред мен седеше Найл.
"Може ли да вляза?"
"О,да, разбира се."- той мина през мен и застана пред гардероба ми.
Близо 20 минути ровеше. Накрая изкара прасковена на цвят, дълга до земята рокля. Гушнах го силно.
"Хайде, малчо влизай в банята. О и бтв момчетата са долу."- намигна ми и излезе от стаята.
Взех хавлията си и влязох в банята. Обичах да усещам как хладните капки се спускат по тялото ми. Дали беше редно да приемам да изляза с Картър при положение, че не го харесвам? Но това е само среща, нищо повече, нали?
Пуснах машата си да загрява. Облякох бели дантелени бикини и бял сутиен без презрамки. Все още по бельо и с мокра коса седнах да се гримирам. Сложи си основа, спирала, бял молив за очи и кафеникаво червило. Издухах косата си със сешоара и я накъдрих да малки масури. Облякох роклята и сложих бели обувки. Точно когато бях готова чух чукане на вратата.
" Влез"
"Готова ли си, Изи!"- Kартър седеше пред вратата. Хванах ръката му и излязохме от къщата.
Помогна ми да се кача в колата му, която беше паркирана точно пред верандата.
"Много си красива"- обърна се и ми се усмихн, усетих как бузите пла
"Благодаря! И ти"- погледан ме отново и се усмихна.- " Къде отиваме?"
"В любимия ни ресторант"-Кимнах, въпреки, че не мисля че ме е видял, защото гледаше пътя. След десетина минути вече бяхме отпред. Млад, строен мъж ни настани на крайна маса. Картър дръпна стола ми и аз седнах. Мъжът изчака и взе поръчките ни. През цялото време говорихме за спорт филми, училище. Смяхме се много. Когато приключихме той ме изпрати до нас.
"Виж, Изи, днес ми беше изключително хубаво.. Надявам се някой де да го повторим"- усмихна ми се и наведе към мен, постави устните си върху моите, това беше грешно. Побързах да се отдръпа и влязох вътре в къщата. Облегнах се на врата. Изтичах в стаят си. Свалих всичко от себе си и облякох една голяма и широка тениска. Мушнах се под зависките и моментално съм заспала.
*след 2 дена*
"Изаааа"- извика Лиам от долния етаж.-"Тръгвамеее"- станах бързо и се затичах надолу, скачайки на врата на Найл. Той ме стисна силно.
YOU ARE READING
He for she
FanfictionИзабел- заленооко, цветнокосо слънчице. Когато е била бебе са я оставили пред къщата на семейство Хоран. . Много прекрасни моменти и много не толкова прекрасни предстоят за нашето слънце, щом опознава Хари-тъмната Луна. (!)героите ме се оприличават...
