Силни викове проваляха деня ми за филми. Спрях филма на пауза и отворих вратата. Виковете бяха на двете момчета, от кухнята. След минутка бях при тях.
"Имате ли намерение да запазите тишина. Няма да ви изтърпя цяла седмица!"- вече бясна виках, а те стояха и ме гледаха.
"Не"-каза простичко Зейн и продължиха силния си разговор с Хари. Аааа не край!! Отдих до мивката. Налях си чаша ледена вода. Заобикаляйки плота, Хари излезе на бегом от стаята, държащ зънящия си мобилен телефон. Минах зад Зейн и изсипах чашата с вода върху главата му. Може би бе грешка, но ме задоволи. Е, поне до момента в който той стана и ме притисна в плота. Мамка му, не трябваше да го правя. Доближи се до мен.
"Това беше най-голяата ти грешка"- прошепна в ухото ми. Вдигна ръката, фотов да ме удари. Закрих лецото си с ръце и изкимтях. Но удар не последва. Само смях. Смеха стана двойно по-силен. Хари също се бе присъединил.
"Промяна в плана за вечерта. Няма да сме само двамата. И тя идва с нас"- къдрокоско се обърна към Зейн. За мен ли говореха? Кимнаха си и тръгнаха да излизат от стаята.
"Няма да те ударя, скъпа"-намигна ми и излязоха. Стоях вцепенена. Какво стана току-що?
----
Стояхме в нощен клуб. Как дойдох до тук. Ъгх, сякъш съм блондинка. Бях облечена с черни дънки и бяла блуза. Не се гласях за идване насила.Бяхме седнали в дъното. Две руси момичета стояха в скута на Хари, а Зейн вече беше някъде с момиче. Уфф, миризнамата на цигаи и алкохол ме задушаваше, а и ледката не бе приятна.
-"Каква е тази физиономия. На клуб си."- къдрокоско избута едното момиче да седне до него. Двете изкуствени момичета стояха и го галеха и опипваха. Отврят.
-"Не съм искала да идвам."- скръстих ръце пред гърдите си.
-"Не искам да ти гледам киселото лице цяла вечер. Намери си момче и давай."- изпуфтя.
-"Не съм курва.. заразлика от теб. Аз съм сериозна."- вдигнах гордо глава. Като отговор получих силен смях от негова страна. Нампреви знак с ръка на момичетата да се махната от тук и се приближи към мен.
"О, мила, аз съм сериозен, но ти не си толкова умна да го рабереш"- край! кипна ми!
"Докажи го!"-и ръкавицата е хвърлена. Какво ли ще измисли. Трябва ли да ме е страх? Не. Готова съм.
"Една седмица. Мое гадже. За пред всички.Ще видиш, че съм страхотно гадже."
"Съгласна"- подадох ръката си, а той я стисна силно.
Здравейтее! Тази глава е много кратка, но ще ви се реванширам. Коментирайте и гласувайте. Ловкам ви!
YOU ARE READING
He for she
FanfictionИзабел- заленооко, цветнокосо слънчице. Когато е била бебе са я оставили пред къщата на семейство Хоран. . Много прекрасни моменти и много не толкова прекрасни предстоят за нашето слънце, щом опознава Хари-тъмната Луна. (!)героите ме се оприличават...
