He for she

14 глава

„ДЕЦАА! ДЕЦАА!“-чухме тропане по стълбите и викове на майката на Хари. Веднага се стреснах и избутах Хари от мен, а той от своя страна отиде и отвори рязко вратата.
„Мамо, какво става? Добре ли си? Какво има?“-Хари попита и притеснението в гласа му можеше да се усети от километри.
„Вън вали градушка, бързо прибери колата в гаража. Оставил си я със смъкнати прозорци.“-уведоми  Анн, задъхана. Хари веднага се изстреля по стълбите към колата си. Хаха, не го бях виждала да тича така. Беше забавна картинка, спъваше се в собствените си крака. Подсмихнах се леко. Чу се как входната врата се трясна. С Анн заслизахме надолу към всекидневната. След минути влезе Хари. Представете си само картинката. Хари, гол до кръста, с  мокра, виснала надолу коса, гледащ някак гневно, но и тъжно. Отидох към него. Хванах го за ръката. Изненада се т това мое действие.
„Хайде да се качим горе за да се преоблечеш“-прошепнах в ухото му. Закачвахме се по стълбите. Влязохме в стаята му.
„Аз ще се изкъпя. Стой тук или пък ела с мен.“-приближи се до мен. Опря чело на моето. Избутах го леко. Той се подсмихна, взе си кърпа и влезе в собствената си баня. Легнах на леглото му и се загледах в тавана. Имаше голямо огледало. След миг вече усетих как очите ми се затварят.

ГТХ

Топли капки се спускаха по настръхналата ми кожа. Отпуснах всичките си мускули и се облегнах на стената. Прокарах пръсти през косата си. Мислите ми се обвзеха от момичето в другата стая.
Походката й, усмивката й. Как в един момент е като ангел, а в сле моя дващия- БУМ!
Това момиче ме подлудява. Със всяко нейно движение.  Тя ще е моя !
Вече решен се отблъснах от стената. Спрях водата и увих тялото си в кърпя. Излязох от банята. Отворих вратата на стаята. Веднага видях Изи да лежи на леглото ми. Отидох да гардероба и изкарах чифт чисти дрехи. Облякох ги с груб към нея. Не се срамувах от хубавото си тяло, но като я знам каква е, не ми се слуша как мрънка. Приближих се до леглото. Надвесих се над нея. Тя спеше. Изглеждаше като ангел. Много,  много дразнещ ангел, но красив. Толкова невинна и само на сантиметри от мен. Тази дистанция ме побъркваше, исках я веднага.
Няколко кичура паднаха пред лицето ми, а капките от мократа ми коса- по лицето на Изабел. Тя размърда нослето си. Приличаше на зайче. Размърда се още малко и накрая отвори очи. Нейните се Забиха право в моите. Тези големи и блестящи очи. След миг усетих избутващата сила на ръцете й. Аз се отдръпнах.
„Стой малко по-далече от мен!“-почти извика така. Тя какво направи? Наистина ли ми повиши тон?!

„Кучка“- извика съзнанието ми. Изправих се и се обърнах с груб към нея. Запътих се към вратата.Тя се отвори точно пред очите ми, а от другата страна на прага стоеше Джема.