-„Ти си безнадежден романтик.“-казва ми се засмивам леко.
-„Кой го каза.“-отвръща, весело. Чак се учудвам на положителния му тон.
Настъпва тишина, чува се звука на удрящите парчета лед , които се удрят по прозореца.
Само като си помисля, че до преди дни бяхме готови да се убием взаимнно. Мисля си, че в сърцето му няма място за убия, то е ледено. Може би той се променя? Или само така ми се струва, защото се преструва пред семейството му.
Може ли да ви издам една малка тайна? Чувствам се топло до него. И не в смисъла на температура, а е нещо различно, което може би не съм изпитвала. Компанията му ми е приятна, дори когато само седи до мен.
Колкото повече се замислям на думите си, толкова повече се разстройвам. Той няма да е до мен вечно. Той и сега не го прави. Дали това не е страх? Страх, че може да започна да изпитвам нещо силно към него? Че ще се озова сама накрая?
Унасям се в сън, той е сгушен в мен, а аз прокарвам ръка в косата му. Оставям всичко на страна, сега той е до мен и няма да го изпусна.
YOU ARE READING
He for she
FanfictionИзабел- заленооко, цветнокосо слънчице. Когато е била бебе са я оставили пред къщата на семейство Хоран. . Много прекрасни моменти и много не толкова прекрасни предстоят за нашето слънце, щом опознава Хари-тъмната Луна. (!)героите ме се оприличават...
