He for she

5 глава

Това беше Зейн!!. Щях да извикам, но той сложи ръка на устата ми.

"Шш , млъквай. Искам те тиха. разбра ли ме?" - аз само кимнах. Той махна ръка от устата ми. Зарови глава във врата ми и стисна дупето ми. При това негово действие, изсена. Опитах се да се измъкна от хватката му. Е получи ми се, но усетих, че не стъпвам на дъното и започнах да потъвам. Веднага двете силни ръце на Зейн ме издърпаха.

"Бъди внимателна скъпа."

"Какво искаш от мен?"- Попитах с лек уплах, но смелостта в мен се показваше.

" Аз ли? Ми сега като попита, можем да си поиграем за една нощ.. Или повече."- Перверна усмивка се появи на лицето му.

"Изабел, Зейн, там ли стее?"- Някой тъкмо излизаше от къщата и се опитваше да включи осветлениетп на двора. Благодаряя. Когато чу гласа, Звйн веднага ме пусна.

"Тук смее."- Побързах да извикам. Но беше грешка. Получих доста заплашителен поглед от страна на Зейн. Излязох бързо от басейна. Пред мен стоеше Найл.

"Изи, ще си тръгваме ли или искаш да останем тук за вечерта.?" попита Найл.

"Може ли да си ходим?"

"Добре, облечи се, а аз отивам да кажа чао на момчетата"- тръгнах към шезлонга, а Найл към къщата. Докато обличах блузата си върху мокрия си бнаски, усетих две мокри ръце да ме притискат към него. Да, това беше Зейн.

"Да не си казала нито дума на никой за това! Иначе ще си изпатиш. Внимавай!"- говореше тихо и бавно в ухото ми. Да си призная малко ме стресна. Отдръпна се от мен и влезе в къщата. Дооблякох се и побързах да отида към изхода на този голям имот. Пред вратата ме чакаше Найл. Вървяхме 15минути и малко повече. Пътя мина в тишина. Спряхме пред входната врата. Найл ме погледна в очакване. Какво иска, да отваря де.

"Какво?"

"Нямам ключ, отключи, моля те" - при тези негови веднага зарових из чантата си. Видях че в нея има някаква белжка. Е ще я видя после. А намерих ги. Отключих и Найл побърза да влезе. Ее, сякъш видя чудовище. Влязох, събух си обувките и закачих палтото си. Качих се лениво по стълбите към стаята си. Щом влязох, започнах да се събличам. Взех кърпата и отидох в банята. 20минути по-късно вече бях готова. Изязох от банята и вече се намирах в моята малка, но много уюутна стая. Махнах кърпата от тялото си и облякох бельо, а след него и пижамата си. Легнах на леглото си и се завих с розавото ми одеало. Погледах тавана и започнах да мисля за днес. Първо Зейн ме цели с топка, а сега ме целуна. Ъгх не го разбирам. А какво да не правя? Има нещо общо с Хари. Сигурна съм. Ах, Хари. Тези дълбоки зелени очи и тези пухкави устни. Сега повечето момичета ще си кажат " млълвай той е гаден не мисли за него", но аз няма. Красив е, гадняр е, но това сладкото. Той е забранен, а забраменото е най-сладко. Е не го искам. От толкова мисли ще ме заболи главата. Легнах да спя. Така и нправих, след няма и минута вече се унесох в дълбок сън.

Тропане. Тропане. Тропане. Това чувах рано сутринта в .. Ъм.. Чакай да погледна часовника... 12 .. Оу не е никак рано. Не ми пука особено. Завъртях се ма другата страна, игнорирайки тропането. Чух че вратата ми, по която до сега се тропаше се отвори. Най-вероятно е или мама, която ми оставя пари или Найл пак си е изпуснал лаптопа в тоалетната и иска моя. Но не, грешах. Трима човека скочиха върху мен и започнаха да подскачат легнали. Обърнах глава към тях и видях че това са Лу, Лиам и брат ми.

"Спящата, ставай, отиваме да тичаме." каза Лиам през смях.

"В 12 на обяд??"

"Да, хайде ставай, в северния парк е прохладно и там ще бягаме. Обичай се чакаме те." съобщо на един дъх Лу.

"Поне ми направете кафе, моля ви."

"Добре, морковче"- каза и ме целун по носа, преди да излезе с други от стаята. Надихнах се в седнало положение и щом босите ми крака докаснаха ледения под, настръхнах. Станах бързо и стъпих на килима пред гардероба ми. От там извадих къс розов клин и черен потник. Облякох ги и обух найковете си. Вързах косата на небрежен кок и влязох в банята. Измих си зъбите, лицето и ръцете. Слязох долу в кухнята където бяха момчетата.

"Добро утро, къде ми е кафето?"

"Заповядай, дребосъчке"- каза Найл подавайки ми кафето. Избих го на един дъх и всички станахме. Тръгмахме към парка. Ох, от къде им хрумна да бягат. След няма и 5 минутно вървене стигмахме.

"Другите ни чакат на малките чешми" какво? Кои други? Не ми казвайте че това са ......

Хей, хораа. Как сте?
Извинявам се че малко се забавих с тази глава, но нямах никакво време. Мерси на читателите ми. Нова глава след 1седмица, ако не в неделя. Нов рекод, бравооо 800 думиии. Главите ще са по дълги, но сега нямам много голяма муза. Е лека вечер. Ловкам ви