Obsessed With You

Chapter 1- Welcome

       Това са първите
ми писателски опити и ако има някой, който си е направил труда да прочете, нека остави коментар, за да знам дали да продължа и ставам ли изобщо за това... Благодаря ви

 ~~~Неутрална гледна точка~~~

  Беше сутрин. Нормална Септемврийска сутрин, слънцето срамежливо показваше лъчите си иззад облаците, последните останали птички пееха своите песни, листата тихо капеха, и със себе си повличаха последните капки на надежди, че това лято ще бъде по-различно и приключенско. Казват, че Есента е един от ,,мъртвите" сезони, но за нашите герои тази Есен беше началото на нещо прекрасно...  или просто началото на края..

  Същата сутрин, в един от малките квартали на Лондон, дългокосо, русо момиче беше събудено по жесток начин от безмилостните звуци на сутрешната аларма. Тази сутрин русокоскат трябваше да се събуди час по-рано, което беше едно от най-големите мъчения за нея.

След като изключи и последната аларма, нашата героиня стана лениво от леглото, огледа се около себе си и разбра- тя вече беше започнала нов живот. Стаята беше друга, гледката през прозореца, ароматът, въздухът, вече нищо нямаше да бъде както преди, но тя можеше да понесе новостите, тъй като беше в Лондон със семейството си.

   След пет минути, прекарани в недоволни стенания, момичето стана, отиде до банята и си взе горещ душ, който я ободри и подготви за вълнуващия ден. Излизайки от банята тя се погледна в огледалото и се усмихна на себе си, очакваше я нейната мечта, само след няколко часа тя ще бъде в Медицинския университет, мечта, която тя имаше от малка и която изпълни, въпреки трудностите й.

  След като изправи дългаата до кръста й коса, момичето сложи гланц върху плътните си розови устни, малко спирала на миглите си и подчерта леко прекрасно извитите си вежди. Момичето извади от гардероба си дълги, прокъсани по крачолите дънки, сложи бяла тениска с щаммпа на гердан, обу маратонките си ,,Шанел" и потегли към университета...

  Отново в тази сутрин на друг герой също не му беше леко, след дълга и тежка нощ, прекарана в клуб, задимен от цигарен дим, омирисан на алкохол и евтин парфюм. Там едно момче давеше мъката си ежедневно, оглеждайки момичета и жени, прекалено евтини, за да бъдат забелязани извън този бардак...

   Тази сутрин зеленоокото момче се събуди със страшно пулсираща глава, чувство за глад и същевременно желание да повърне, всичко това придружено с гаден вкус в устата. Събуден бе от странен шум, идващ банята, намираща се във вилата на баща му.

Младият мъж стана от леглото, а кафевите му къдрици паднаха пред лицето му, затруднявайки и без това замългеното му виждане, след като ги отмести той се насочи към източника на шума.

Влизайки в банята, къдрокосият се натъкна на гледка, която накара изпитото снощи да излезе извън него.

  Лелка, на около 40 години, с къса, покрита с пайети червена рокля, рошава черна коса, садо-мазо токчета и дебел пласт очна линия, с която явно неуспешно се е опитала да прикрие белезите на времето, повръщаше в тоалетната. При вида на красивото, голо до кръста момче, покрито с татуировки, подчертаващи мускулите му, лелката се изправи, изми се и със съблазнителна ( според нея) усмивка се приближи до него. Моментът, в който къдрокосият видя това, стисна ръцете си в юмруци, лицето му придоби сериозен вид, а в очите му пламна гняв.

- Да не си посмяла да ме приближиш гнусна курва!- изкрещя силно той, удряйки с юмрук по стената.

- Не знаеш какво изпускаш, миличък, дори снощи, когато беше мъртво пиян нее чука това прекрасно и женствено тяло- каза жената, плъзгайки ръка по гърдите си.

- ИЗЧЕЗВАЙ !!! - изкрещя момчето още по-силно, но този път не сдържа нервите си, хвана старата чанта за лакътя и я повлече към вратата.

- Повече да не си посмяла да ме доближиш!- каза той бутайки я навън и затръшвайки вратта пред лицето й.... 
Мамка му, как искаше да я удари, но беше жена, а той не искаше да удря жени.

,, Мамка му, всеки път си обещавам да не водя шибани курви тук и всеки път го правя... Поне не съм я чукал"- мислеше си той, отивайки към банята, за да отмие греховете, които бе сторил предишната вечер.

  Влизайки в банята момчето отново изпсува... Беше забравил, че е на лекции.
,,Проклетият университет, майната му, писна ми всичко"- викаше той, докато събарряше гневно шишетата, оставени на шкафчето в банята, но в следващия момент, като че ли опарен от огън, зеленоокият отстъпи рязко крачка назад, седна на ръба на ваната и зарови пръсти в косата си.

- Та това е НАШАТА мечта, не мога да я оставя, за да ходя по курви.. Съжалявам, много съжалявам, но ме боли, нали знаеш, ти най- добре го знаеш... Ще го направя, ще събера сили и ще завърша заради теб, защото това беше твоята мечта, а всяка тввоя мечта се превърна и в моя- момчето говореше така, сякаш води диалог с някого.
Погълнато от собствените си мисли и демони той стана, съблече дрехите си и си взе дълъг, отпускащ душ.

  Не е ли странно как двама души попадат в напълно различни житейски ситуации, но се чувстват по сходен начин? Не е ли чудно как за някои хора най- голямата мъка на света е , че трябва да станат рано, а на други, че човекът, с който са мечтали го няма!?