Obsessed With You

Сhapter 69- Don't look

Нямах повече сила. Исках да се сгромоля, но малко след като го извадих, малката се сви на дивана и я видях да плаче

-Какво става?- по дяволите, какво направих?

Опитах се да я докосна, но тя се дръпна и закри дупето си с ръце. Какво животно съм.. не можех да повярвам на какво ставам свидетел. Такъв ли съм наистна.?

-Малката, моля те, кажи ми нещо.

-Какво да ти кажа Стайлс?- разкрещя се и стана.- Виждаш ли кожата ми? Виждаш ли я?- крещеше и плачеше.

Дупето ѝ беше кърваво червено, ръцете също.

-Като крещях и те молих да спреш защо не съжаляваше, а съжаляваш сега? Изрод!- забърса ми шамар, но го заслужих.

-Малката, аз...

-МЛЪКНИ! НЯМА ДА ТИ СЛУШАМ СКАПАНИТЕ ДУМИ, ПОГЛЕДНИ МЕ! АЗ ДА Е СЪМ НАДУВАЕМА КУКЛА ИЛИ НЯКОЯ ОТ КУРВИТЕ, С КОИТО СИ БИЛ, ЧЕ ДА СЕ ОТНАСЯШ ТАКА?

-никога не съм правил това с друга.- това я разгневи повече

-Така ли? Значи никоя не е била по-долу от мен?

Това ме удари в сърцето.

-Ти чуваш ли се?

-Да, Стайлс, чувам се.- отговори сухо, а вече я очите ѝ нямаше сълзи.- Това е отношение само към долни жени, а явно аз за теб съм такава.

-Валари стига!- щях да заплача, не мислех, че ще стигна до там.- Върни ми го, направи го с мен, само не тръгвай.

-Какъв ти е проблема Стайлс? Защо не си нормален човек? Защо не се държиш като човешко същество с мозък в главата си?

-Мамка му! Аз съм такъв защо не повярваш!?

-Ти вярваш ли на нещо, което не си видял, Стайлс? Мислех, че има нещо човешко в теб, вярвах го и още го вярвам, но сега като че ли тази превръзка пада от очите ми и виждам само един звяр, който не зачита никого.

-Мамка му, не исках да е така! Ти ме възбуди.

|~~~~~~~~~~~~

Болеше ме всичко, включително и интимните части. Това беше ужасно. Болката ме може да се опише.

-Ти свършваше мамка му, хареса ти!

-Стайлс! Чуй се! Ти по почти ме изнасили! Аз те молех да спреш, а ти продължаваше, какво ти има? Знаеш, че притръпваш към болката о в един. Момент тялото ми реагира, за да се защити!