Obsessed With You

Сhapter 33-Warm

Цяла вечер се въртях и не можах да заспя. Мислех си за изминалата вечер, за нещата, които Стайлс ми каза. Как така изведнъж реши, че трябва да ми сподели живота си, дали всичко изобщо е истина? Не, не можеше да ме лъже, очите му бяха толкова искрени, пълни с болка.

Въртях се много време, стана ми съвестно, че обидих татуировката в чест на майка му. Подпрях възглавницата на стената и облегнах гръб на нея.Може би Стайлс не е толкова лош, може би проблемите са го притиснали и принудили да е такъв, какъвто е сега, но пак наркотиците и пиенето не са решение. Оправдавам го, че е зъл с другите, явно е защитна стена, която беше сложил между себе си и всички други, не знам, но не мога да оправдая другото.

Никога не съм го разбила, не го разбирам, не искам и да го разбера, не мога да проумея, че намира утеха в това, тези вещества не оправят проблемите, не могат да изтрият спомените му, няма как да излекуват болката...в сърцето му. Точно както каза той и сложи ръката ми на сърцето си.

Станах от леглото и се Подпрях на прозореца, имам нужда да подишам въздух. Беше много нежен тази нощ, целувката по челото, милият тон, сякаш е различен човек, сякаш беше Дерек. Той е толкова защитнически и галантен. Какво ли прави сега? Дали е добре? Не съм го виждала от много време, обещах му, а все още не сме се срещнали. Дали мисли за мен?
А Стайлс? Дали се е прибрал благополучно? Дали го болят раните? Какво ли си мисли за изминалата вечер? Трябва да лягам, мисля да отида на урок по танци, за да се разведря и отпусна, ще питам дали Кайли и Айвъри искат да дойдат с мен. Дано не се засечем със Стайлс.

|~~~~~~~~~~~~~~~~

Няколко дни не сме имали контакт с Новачката. Не сме говорили откакто бях у тях. Постъпката й беше изключително мила, никоя досега не ме е канала и тях, а и аз не съм искал, прекалено лично е. Аз също не съм спал с момиче и нас, водил съм няколко във вилата, но не съм ги чукал, не искам на леглото ми да лежи болна от сифилис, и куп други срамни болести, курва.

От една страна се радвам, че не съм я виждал, защото не знам как да се държа с нея, от друга страна, искам да я видя, за да разбера малко или много какво мисли, искам да видя как ще се държи с мен, дали ще промени държанието си към по-добро или по-лошо.

Прекалено съм объркан, тези дневници, всичко, което научих от тях ме съкруши, не знам какво да правя, но след като отидох на мястото, където майка ми загина, като че ли ми оллекна. Лошата новина е, че след като започнах да взимам отново, мускулните ми болки се появиха пак, страх ме е да не стана инвалид, защото тогава ще се убия, няма да мога да понеса мисълта, че ще завися от някой друг.