Obsessed With You

Chapter 24- Can I Trust You?

Valarie's POV

След като спасихме живота на момичето преди няколко дни, държанието на Стайлс се е променило. Поздравява ме, държи се поносимо, има още какво да се желае, но разликата от преди е огромна. Пак ме е страх от него, но не чак толкова, може би защото скоро не сме оставали насаме, а последният път, в който това се случи трябваше да се спаси живот, затова нямахме време да се скараме.

С Хелена също се държи добре, което е наистина странно. Мисля, че си пишат и че Хелена го харесва, защото всеки път, в който я питам кой й пише тя смотолевя,, никой ", почервенява и започва да се смее като луда. Страх ме е, че това е част от играта му, в която има за цел да направи нещо мръсно на мен и нея.

Напоследък чувствам някакво вътрешно безпокойство, което предполагам се дължи на факта, че Стайлс видя хапчетата ми за отслабване. Не искам никой оттук да разбира за тях, да дори Кайли и Айвъри. Не искам миналото ми да ме преследва тук, това беше ужасен период от живота ми, който не искам да се връща.

Тези лекарства са ми необходими, защоото не мога да напълнея отново. И ако си мислите, че си втълпявам, че съм била леко пухкава се лъжете. Висока съм 1.57, а тежах 97 килограма. Не знам как се докарах до това състояние, същност знам, но докато се усетя вече не можех да си намирам дрехи, беше ми трудно да ходя на дълги разстояния, задъхвах се. Отделно подигравките на околните, зад гърба ми, бяха сами по себе си кошмарни.

Разклатих глава, за да излезна от тези спомени и се съсредоточих върху материала. Трябваше да уча по анатомия и трябваше да науча определения от мен обем, защото след няколко часа имам среща с Дерек.

Около хилядите му сделки и пътувания нямахме време да се видим. Клои бе оставил на детегледачка и много страдаше за нея. Беше му много трудно. Досега не се бяха разделяли за толкова време.
.
.
.

Пак препусках през лондонските улици, защото закъснявах ОТНОВО! Не знам защо винаги се получава така. Мразя да чакам някого, а мен все ме чакат. За мен времето е много ценно нещо и не трябва да се пропилява в чакане.

Вече бях близо, чакахме се в същия парк, в който се срещнахме. Още от ъгъла видях баща и дъщеря като от снимките в Интернет.

Клои беше с розово кожено яке и черни дънки, беше толкова сладка. Щом ме съзря се затича към мен и ме гушна. Вкопчи се във врата ми и не ме пускаше. Каза ми, че много съм й липсвала.