Obsessed With You

Chapter 57- Don't let me go.

-Не!- изкрещях в лицето му- Не искам да слушам;

-Малката, нека обясня!

-Какво ще обясняваш, Стайлс? Кажи ми? Какво ще обяснваш!? Как отне девствеността ми? Как се подигра с мен, а после си тръгна? Как ме изостави сама тук? Не стига, че Айвъри, Зейн, Кайли и Найл си тръгнаха, а ти ме остави тук?

-Малката..- дълбокият му глас се сниши.

-МЛЪКВАЙ! МЛЪКВАЙ СТАЙЛС, НЕ ИСКАМ ДА СЛУШАМ!- как смееше след толкова време да идва тък, да ме търси и да се оправдава. Болеше ме сърцето, че трябва да го прогоня, но трябваше да бъда корава и да го отблъсна.

-Малката!- извика след мен и ме догони. Голямата му ръка ме хвана и ме дръпна грубо, така че да опра тялото си в неговото. Очите ни се срещнаха и пак усетих онова чувство в стомаха. Исках да погаля лицето му, исках да целуна устните му.

-Пусни ме, Стайлс, ще боли по- малко!

-Защо да те боли? Защо трябва това между нас да боли.

-Зашо ли?- отново почервенях от яд.- Защото ти ме остави! Ти ме изостави, гаден изрод! Мразя те, махай се!- придърпа ме и допря устните си до моите, удрях го през цялото време.

-Валари, искам те! Завинаги. Луд съм по теб!

-Махай се, Стайлс! Махай се и не се връщай никога повече. Ти ми се подигра и не мога да ти го простя. Знам за всички, с които си спал, знам, че си спал с по-стара от теб, знам всичко, сега, просто тръгни, обърни ми груб както го направи преди половин година и си заври думите отзад! Мразя те, махни се.

Вътре крещях върни се, целуни ме запоследно, прегърни ме и никога не ме пускай. Но не можех. Видях как голямото му тяло се отдалечава, а аз протегнах ръка след него. Сякаш видя това той се обърна, затича се към мен и ме вдигна на ръце.

-Никога няма да си тръгна! Никога повече няма да те оставя, разбираш ли.

-Свлаи ме на земята!

-Оттул нататък ще летиш в облаците!

-Махни се, Стайлс!-пусна Ем на земята.

-Кажи, че не искаш да ме виждаш никога повече, кажи, че за теб съм мъртав и не искаш да си спомняш за мен, кажи го и ще изчезна завинаги. Все едно никога не съм съществувал!

Млъкнах, не исках това, не и наистина, исках да го няма, за д Ане изглеждам слаба, че го искам, да не бъда жалка, че ще му простя.