Obsessed With You

Chapter 50- He Was Harry Styles

Прибрах се и седнах, не знаех какво да правя, нито със себе си, нито със Стайлс, тази негова агресия ме плаши и обърква, прекалено е влиятелен, където и да отида имам чувството, че той е там и ме следи навсякъде!

Къде ще ходи и защо е цялата загриженост!? Беше ми казвал, че е луд по мен, но не го показва по никакъв начин! Не знам какво да правя, беше късно, исках си приятелите, исках си стария живот, откакто останах тук сама със Стайлс всичко се обърна с главата надолу.

Писах съобщение на Дани, нямаше как да остана още ден сама, а и любопитството, за това пеперудено момче, ме побъркваше!

На сутринта Дани ми беше писал, че иска да ме види. Облякох се и излязох, а той ме чакаше до ълъга.

-Ела, трябва да ти покажа нещо и да ти разкажа.

За първи път го виждам през деня и беше с дреха с дълъг ръкав и панталон, който си беше с дълъг крачол.

-Бях ти казвал, че съм болен, чувала ли си за пепрудените деца?

-Да! Как да не съм?

-Аз съм от тях!

Останах изумена! Това е рядка, ненаследствена болест, която засяга кожата. Пеперудените деца както ги наричат се характеризират с много чувствителна кожа, която дори при леко одраскване се разранява и зараства трудно. Затова са ,,пеперудените", Зоро кожата им е крехка като крила на пеперуда.

-Ела, искам да ти покажа нещо!-хвнаа ме за ръката и вървяхме до дома му. Беше голям и приветлив, в свежи летни тонове. Качихме се на таванската стая, а тя беше цялата постлана със стъкла, покрива беше стъклен, а вътре имШе много растения, и много пеперуди! Стотици от най-различни видове. Летяха около главите ни, а слънцето напичаше над нас. Чувствах се като в гора, в приказна гора, която е обитавана от десетки митични същества, беше нереално!

-Заради болестта си реших да колекционирам и отглеждам пеперуди, за да съм свой сред свои! Ела!- пак ме задърпа нанякъде.

Отидохме в малко, една идея по- тъмно помещение.

-Това е любимият ми екземпляр!- подаде ръката си, а на нея кацна огромно, грозно подобие на пеперуда! Беше същата като от гърдите на
Стайлс!!!- Това е молец!- прошепна той оглеждайки градината с възхищение, той...

-Постоянно търси светлина!-Дани ме погледна и се усмихна.

Разказваше ми друго, но сега навързах нещата! Пеоеруднео момче, той ме води към отговора! Стайлс! Стайлс е този, който ме преследва! Това обяснява как винаги е там, където съм аз! Това и обяснява
как онази вечер до колата той беше там! Обяснява всичко! Пеперуденото момче ми показа молеца, който стоеше върху гърдите на Стайлс!!