Chapter 47- You're doing it better

1.1K 35 3
                                    

Дойде време за последният танц и всички крещяха ,,Горчиво", Айвъри и Зейн се целунаха, Найлър и Кайли също, време беше и аз да целуна малката пред всички, без да заподозрат нищо. Увлякох се и без да се усетим другите две двойки ни пляскаха и гледаха.

След като всичко свърши предложих на малката да се разходим по плажа. Исках да остана с нея, само с нея, да бъдем близки, но не както одеве, а да си говорим. Исках да съм близък с нея. Имах нужда, но не бях готов да й кажа какво чувствам.

-Защо се дрогираш?-типично в неин стил- Нито ще върнеш майка си, нито ще подобриш живота си.

-По-леко ми е, забравям за проблемите.

-Какви проблеми имаш?

-Ще разбереш скоро. Много скоро.

-Няма да разбера! Не искам да разбирам!

-Трябва!

-Не си ми никакъв, че да ми казваш какво трябва !

И двамата млъкнахме, чудех се дали да й кажа сега или не.

-Искам да те целуна пак в случай, че никога няма да го направя пак.

-Няма да го направиш! Мразя те!

-И аз те мразя!

-Тогава защо ме целуваш?

-А ти защо ми се отдаваш!

-Жал ми е за теб!

-О, жал ти е за меен!- започнах да я гъделичкам, а тя пищеше.

-А ти защо ме целуваш?

-Защото никоя друга не ми връзва.

-Ей! -бутна ме .

-Ей, детенце! С теб света ми става различен. Караш ме да спра да мисля за всичко друго, вдетеняваш ме.

-Така лии!- перчеше ми се, вървеше по плажа с лице към мен, но накрая реших да й покажа кой командва.

-Ще ти видя сметката!- хванах я през кръста и я метнах на рамо, а тя започна да пищи и да ме рита и удря.- Нее, пусни меее!- сега вече се смееше, но никоя от емоциите нямаше да ме откаже да я пусна.

Хвърлих я във водата, последвайки я. Този път изплува, цялата мокра и ядосана.

-Глупак! Прическата ми, грима ми!

-Не скриха неприятния ти вид.

-Ейй, глупак такъв! После ще ми повтаряш ,, Искам те Валари, ела ми Валари, Ще те скъсам Валари".

Obsessed With YouOnde histórias criam vida. Descubra agora