Obsessed With You

Chapter 5- Skip a heartbeat

!!!!!! Внимание. Тази глава съдържа описания, които някои от вас може и да не понесат. Става въпрос за кръв и органи. Предупреждавам, тъй като може да имате непоносимост. Блгпдаря на всички и не забравяйте да оставите коментар било то лош или положителен!!

Влязохме вътре, а обстановката беше много потискаща- стени и под покрити с бели плочки, множество луминисцентни лампи, две метални болнични легла тъмнееха в средата на стаята, масичка с инструменти беше разположена между тях, а на огромно бюро в единият край на стаята бяха разположени папки с документи, ръкавици.

Поглеждайки надясно видях мивка, по която още имаше кръв. Поглеждайки направо се виждаше метална стена с вратички, където лекарят обясни, че се слагат телата след аутопсия. Обратно на очакванията ми миризмата беше на карбол, а не на разлагаща се плът, но мирисът беше много натрапчив и дразнеше ноздрите ми.

-Сега ще ви покажа как изглеждат черният и белите дробове на човек, сърцето и бъбреците-каза докторът и ни отведе до масата между леглата, където в метално легенче, лежаха няколко органа, извадени може би преди няколко часа.

Когато разбраха и видяха за какво иде реч, много хора излезнаха, защото им се доповръща, други припадаха от ужас, но не и аз. Да, припаднах заради шума и напрежението вчера, но днес не помръднах.

Идвайки в този университет бях напълно наясно, че няма да храним коали или кученца. Бях напълно запозната, че ще бъдем в моргата, ще правим аутопсия, ще вадим органи, ще шием. Явно на някои хора им е дошло в повече. За отрицателно време от 100 души в залата останаха 40-50, от които само 10 бяха първокурсници.

- Леко курво, тези обувки струват повече от живота ти- изведнъж се чу плътен, дрезгав глас. Обърнах се и видях как едно момиче бързаше да излезне, но явно без да иска настъпи Хари Стайлс, който беше облегнат на вратата и гледаше телефона си, облечен в лекарска престилка както всички останали. Какъв нещастник, да се беше махнал от вратата, знаеше, че ще има хора, които бързат да излезнат, за да не повърнат в стаята.

В този момент през врата влезнаха мъж и жена, на средна възраст.

- Моля Ви докторе, кажете ми, че са ни излъгали- каза тя с пресипнал глас, очите й бяха подпухнали- кажете ми, че е станала грешка и че дъщеря ми е жива.