Obsessed With You

Chapter 32- Not The Exactly Right Moment

Това е най-любимата ми глава. EVER! Моля ви от все сърце да коментирате, всеки, който я прочете, моля те за коментар. Искам да знам мнението ви, не ми пука дали е лошо, просто да има ответна реакция.

Писах я с много любов и доста яд, защото три пъти телефона ми угасна и промените не се бяха запазили, но в крайна сметка успях. Обожавам я и сигурно до края на историята няма да имам по-любима част. Благодаря за подкрепата. Пожелайте ми успех на изпита.

******************************

Кара много дълго, а накрая спря. Притаих дъх в очакване на следващия му ход. Чух тропот отвън, врата се отвори, а aз веднага изскочих. Нямам идея къде съм, просто скочих навън, но той дори не ме погледна.

Огледах се наоколо, беше тъмно и бяхме на някакъв мост. Метална конструкция, боядисана в червено. Металните ,, пръчки" бяха кръстосани, така че да образуват триъгълници. Долу бушуваше река, чуваха се звуците на плискащата се в подпорните колони води. Какво ще прави с мен? Колата беше спряна непосредствено до бордюра, аз застанах до самия мост. Сгуших се в палтото си и зачаках.

Стайлс не правеше нищо, стоеше от другия край на колата, виждаше се от врата нагоре, взираше се някъде в хоризонта, в посока на моста. Задната част на колата беше от моя край, но на предната седалка видях бутилка скъпо вино и уиски. Също така имаше огромен букет от разкошни хризантеми.

Стайлс отвори предната врата и взе уискито от седалката до шофьора, удари голяма глътка и остави бутилката на капака на колата. След това взе букета и виното. Започна да се приближава, а аз отстъпих още няколко крачки, Стайлс обаче.не ми направи нищо. Облегна лакти на парапета и се вгледа надолу към водата.

Стисна силно очи и поклати глава в знак на отрицание. Беше много тъжен, отпи отново голяма глътка, после още една. Разклати глава, вероятно от разяждащия го алкохол и избърса устата си с опакото на дланта си. Продължи да гледа и да пие, в шишето бяха останали две-три глътки, а той ги изсипа в течащата долу вода, отиде, взе друга бутилка уиски и пак се върна на предишното си място.

-Здравей, тук съм.- каза с много болка в гласа, помислих, че говори на мен, но после видях, че гледа към небето.

-Отдавна не съм ти говорил, знам, но не се чувствам така, не чувствам, че те няма. Всяка вечер гледам снимката ти, всяка вечер и си мечтая пак да ми готвиш, пак да обикалям с теб по магазините, а после да отидем да ядем. Липсваш ми, всеки божи ден, искам пак да чуя гласа ти, да ти се оплача, а ти да ме успокоиш. Намерих някои от твоите неща, твои дрехи, снимки, парфюма ти, любимия ти парфюм, знаеш ли, още има от него, запазил се е. Чудя се дали ме виждаш сега, дали ме чуваш?- отпи много големи глътки от шишето, водеше монолог, говореше, гледайки нагоре, така, сякаш аз не съм там.