Obsessed With You

Chapter 49- Take care.

Не му говорех, не исках да говоря с него! В главата ми беше каша, а дупето ме болеше. В самолета стояхме един до друг, но още със сядането сложих слушслките в ушите и не му обръщах внимание. След известно време го погледнах. Беше подпрял брадичкатс си с ръка и гледаше навън. Челюстта му беше изпъкнала, ръкавите му бяха навити и се виждаха татуировките и белезите. Пръстите му, сетих се как ме докосваше с тях и отново се почувствах възбудена. Наместих се неохотно, но го разбутах и ме погледна. Очите му ме пронизаха и си припомних пламъка в тях, когато ме докосваше и когато ми каза да внимавам.

Отместих поглед от него, но усещах, че се взира в мен, доближи се до ухото ми, а моят пулс се увеличи веднага, поля ме топла вълна, а той махна слушалката от ухото ми.

-Нима не ми говориш?-не можах да реагирам- Тялото ти има памет, аз също и знам, че когато те докосна тук-стисна бедрото ми- те възбужда. Толкова те възбуждам, че потичаш цялата и краката ти се мокрят.

Бях с рокля и грубата му ръка по кожата ми ме побъркваше, бавно я плъзна нагоре , докосваше бельото ми, наместих се неохотно, опитвайки се да се оттърва от захвата, но се отърках повече в негo.

-Знам, че го исксш, малката- дъхът му по врата ми и тонът му ме накараха да изпъшкам, раздвижи ръката си, но в хванах и му изшенпнах да спре.

-Сега ми проговори. Ще те наградя.- потърка ме по-грубо, аз едва не изохках силно. Стайлс ме хвана за врата, стисна го и ме целуна, дръпнах се, но той затегна и ме притисна повече. Пръстите му вече бяха под плата и се движеше достатъчно бързо, че да ме накара да свърша отново. Направих го, но въздишката ми бе спряна от целувката му. Бях стиснала така ръката му, че имаше следа от ноктите ми.

-Оставих следи по дупето ти, за да се сещаш за мвн, а сега ти ми оставяш, за да ме надървяш всеки път щом се сетя как свършваш от ръцете ми.

-Глупак! Ако някой ни е видял?

-Нека! Искам да знаят, че си моя!-казаа го в ухото ми, а аз видях, че вече е твърд.

През останалата част от полета спях, пристигнахме в Лондон и аз продължих да му мълча. Време беше да се върнем към ежедневните си задължения и към университета. Имах анатомия.. С асистент Стайлс, как го мразя това. Всичко мина нормално , но накра ми кяза да остана . Заключи кабинета и седна на стола.