Беше досие. Най-вероятно от психолог или психиатър.
,,Пациентът роден на 19 година, в град. , постъпи на консултация при мен на 28.07.19 . Нямаше оплаквания, освен,че отказваше да говори. Не беше комуникативен, не искаше да общува. Стоеше на стола и върху листа, който му дадох нарисува къща с големи прозорци. Нищо обезпокоително, детето не говори, вероятно заради причина, която то самото е измислило. Най-вероятните причини за това са започването на детска градина, шокът от това, че се отделя от родителите, нещо, което те са отказали да му купят. Проблемите с този пациент не са сериозни и лечението най-вероятно ще отнеме няколко месеца."
До тук добре, нищо обезпокоително. В по-малък плик имаше флашка.
,,Отвори ме"- имаше малка лепяща бележка на нея.
Да не съм Алиса в страната на чудесата? Изпий ме, изяж ме, намери ме, отвори ме, забрави ме. Ядосах се на цялата глупост. Взех компютъра си в скута и поставих устройството, изчаках да се зареди.
,,Отворете папката"
Коя от всички? Вътре имаше хиляди папки, опитах да отворя няколко, но искаше парола за вход. Та това възможно ли е? След като проверих всички папки без първата, се бях отчаяла тотално. Реших да пробвам с последната неотворвна папка, първа в диска. Кликнах два пъти. В нея имаше изображения, две от тях отново бяха кодирани. Едното от тях беше рисунката. Обикновена къща с два прозореца и една птица.
Rất tiếc! Hình ảnh này không tuân theo hướng dẫn nội dung. Để tiếp tục đăng tải, vui lòng xóa hoặc tải lên một hình ảnh khác.
Нищо обезпокоително. Следващата снимка беше на детска ръчичка. Нямаше нищо особено, просто държеше молив. Имаше видео и аудио запис. Познайте за видеото, точно така, беше кодирано. Отворих аудио записа.
-Здравей. Как се казваш?- гласът беше на жена.
-Здравей.- сладко детско гласче изписука в отговор.
-Какво се казваш.
-Ами аз, аз ...ммммм..аз съм..моето име е....Ами аз съм. -беше изтрито.
