Obsessed With You

Chapter 63- It's Over

-Хелена!?- все още бях мокра от него, лежахме на леглото, но вече бяхме облепени. Бях мокра,  а той възбуден. Хелена влезе в стаята със сина на Ривърсън.

-Какво правиш тук?

-Аз ли? Ти какво правиш тук? Какво по Дяволите става, д-р Ривърсън ще ми обясните ли?

-Не той, аз трябва да обяснявам.-каза тихо сина му.- Това е приятелката ми, Хелена.

-Това вече е прекалено! Хелена какво правиш с него?

-Мога да те попитам същото Валари, излизаш с преподавател, това май е против правилата!?- усмихна се ехидно.

-Против правилата е да издаваш бащата на гаджето си, или ще стане много лошо- синът му се намеси и по-добре.

Това не се случва. Всеки ден се забърквам в различна каша и това ме побърква до краен предел. Нищо от миналото ми не ме оставя намира. Станах от леглото и дори не помня как стигнах до долу, а Ривърсън дойде.

-Валари, съжалявам.

-Няма за какво, сами сме си виновни. Мисля, че е време да приключим всичко.

-Не, Валари, та току що започна!

-Д-р Ривърсън рискуваме кариерата ви и моето следване! Съдбите ни са сложени на лента!

-Докато Хелена е със сина ми няма какво да се случи .

-Д-Р Ривърсън, искам да обмисля всичко. Искам време да мисля.
~~~~~~~~~

Заболя ме. Така както никога не ме е боляло. В един миг тя беше в ръцете ми, в следващия я гледах как излиза през вратата, заради малоумното гадже на сина ми. Не можех да повярвам какво става и как изведнъж всичко изчезна. Ако не беше Валари, нямаше да преживея така лесно загубата на дъщеря си, но сега. Прободе ме нещо в сърцето. Трябва да я настигна.

-Валари, чакай. Искам да продължим.

-И аз искам, но...-пое си дълбоко дъх- одеве ви казах, че не искам друг освен вас и е така. Играта загрубява, а след днес не иска. Да се отделя от вас и за секунда дори. Искам да съм залепена до вас, да ви целувам, да ви се отдам, осъзнавате ли до къде стигнах? Осъзнавате ли какво ми правите и какви последствия ще има?

-Валари, обичам те - думите се изплъзнаха от устата ми без дори да съм го искал. Мамка му.

Очите и се насълзиха и тя пое дълбоко дъх, опитвайки се да ги скрие.

-Моля ви, искам само няколко дни. Ще поддържаме връзка, но не трябва да ви виждам, защото няма да мога да обмисля всичко.-целуна ме с треперещи устни, плачеше и ме прегръшаше.- Тук съм, до вас, просто искам да осмисля всички събития, които се случиха. Стана прекалено бързо.