Не мога да повярвам, че моментът най-накрая настъпи! Целуваше ме, но зад него, на стената видях нещо странно. Беше маска! С големи рога. Рога, които съм виждала и преди. Стреснах се и се отдръпнах.
-Какво е това!- изпищях и го посочих.
-Маска, Валари. Искаш ли да я видиш?
-Каква е тази маска д-р Ривърсън!?
-Валари, спокойно, просто маска, жена ми я видя на един търг преди няколко месеца и я купи.
-Не, аз трябва да си ходя!
-Валари какво искаш? Все пак имам брак с нея, не може всичко в къщата да е мое, ако не ти е приятно, ми кажи и повече никога няма да стъпим в това жилище!- ядосах се.
-ВИЕ НЕ РАЗБИРАТЕ ЛИ? ТАЗИ МАСКА ОЗНАЧАВА НЕЩО, НЕЩО, КИЕТО МЕ ПЛАШИ ДО СМЪРТ! Сега я виждам във вашия дом! Трябва да си тръгвам!- тръгнах към вратата, а той ме хвана и ме сложи да седна на един стол, възможно най-далеч от маската.
В този момент исках да бягам и да не спирам, защото той беше съществото с маската. Големите рога, това е! Стоях в ужас, а той ровеше в чекмеджето, край, до тук съм, сега ще умра! Той изпсува и отиде в другата стая.
Оглеждах се и се чудих как да избягам. Станах от стола и тихо се промъкнах извън стаята, слязох по стълбите, но той ме хвана в крачка.
-Валари! Нанерих го! - той извика и размаха един лист.
Стоях неподвижно в средата на стълбите, а той се приближи, слагайки коженото си яке и подмятайки ключовете за колата в ръцете си. Беше толкова...секси. Валари, събуди се! Той е този, който те преследва! Той е момченцето от записите, не разбираш ли? Но нещо в мен отказваше да повярва, макар че имах няколко улики!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
-Изчезваме оттук. Това са документите, които жена ми донесе от търга. Отиваме във вилата, няма да стоим и минута тук.
