Chapter 26- Prisoner

1.1K 45 6
                                    

-Хари? Какво ще правим сега?- Линдзи се приближи плахо към мен и ме попита тихо.

- Освен да чакаме парамедиците да дойдат нямаме избор! Нямам нищо под ръка, с което да помогна.

Хелън дишаше тежко и бавно, не знам какво се е случило и защо, но виновникът ще си изпати ако разбера кой е!

- Защо си питеснен?- Линдзи ме докарваше до истерии всеки път, но този прекали!

- Защото ако Тии не се беше появила и Ти не беше тръгнала да я биеш, аз нямаше да ви разтървам, да оставям сама Хелън, и следователно състоянието й нямаше да бъде каквото е в момента!- тя сведе глава.

- Мамка му Линдзи, винаги се бъркаш в чужди работи! Веднъж не си помислила за последствията, толкова ли си тъпа? Ако сега умре? Ти ли ще обясниш на баща как какво се е случило? Идиотка, ти си откачалка Линдзи, и ако до преди минути исках да те чакам цяла нощ, сега искам да не те бях виждал! Ти си несигурна, по Дяволите, ние сме в университет, а не в гимназията Линдзи! Ти не си най-готината и страшна мацка в цялото училище, и хората в нашия университет са далеч по-висши от теб, и знаеш ли защо? Защото не се занимават с интриги и лъжи!- тя се разплака.

Напрежението ми дойде в повече и думите излизаха сами. Помислих си, че ще си тръгне, но Линдзи остана, може би се чувстваше отговорна за случилото се. Стояхме в мълчание дълго време, докато не дойдоха парамедиците. Карах след линейката, вече малко по-спокоен, защото ми казаха, че Хелън е добре и показателите й са в норма.
.
.
.
- Трябва да направим промивка на стомаха. Пила е прекалено много и е получила натравяне. Има следи от насилие по нея, ако знаете нещо, по-добре напишете оплакване до полицията.- докторът ни обясни всичко.

Стояхме в чакалнята, и си мислех как бързо ме освободи действието на екстазито, дали изобщо ме бе хванало? Линдзи стоеше до мен като малко дете, на което са се скарали.

- Мъж с прободна рана в корема, изгубил е много кръв, налага се спешна операция.-видях как няколко души вкараха на носилка мъж на средна възраст и ми беше ясно, че той има по-голяма нужда от Хелън.

Чакането щеше да се удължи и то доста утре, тъй като не се знае какви усложнения са се появили,следствие на наръгването.

Valеrie's. POV

Телефона ми звънна. Кой ме търсеше по това време? Часът беше 03:46, сигурно Хелена се е напила на купона. Погледнах по-добре екрана и видях Дерек? Дерек? Уплаших се, за секундите преди да вдигна, през главата минаха хиляди лоши неща. Ами ако нещо лошо е станало с Клои?

Obsessed With YouМесто, где живут истории. Откройте их для себя