Ако той се влюби в теб // Хари Стайлс // love

Провал

Така, вече беше 15:40 минути, затова излязох от нас и се запътих към плажа. Очаквах срещата с нетърпение. Ужасно силно нетърпение.

Вървях бавно, защото имах време. Всичко наоколо ми се сруваше прекрасно, защото аз самата се чувствах така. Имах чувството, че ако скоча, ще полетя, благодаряение на пеперудите, пърхащи в стомаха ми.

Когато стигнах някъде до половината път, реших отново да погледна часовника си, Колко много време имах - беше едва 15:40... О, не , какво???? Нали тръгнах в толкова!! Явно часовника ми беше спрял. ПОпитах един човек колко е часа наистина, Беше 15:55!! . ЗАтичах се колкото сили имах. Пристигнах на плажа в 16:05. Слава богу, не бях закъсняла много.

Огледах се. Него го нямаше. Може би не беше дошъл......
Чаках много време, но той не идваше.

Минаха два часа.
Седнах на пясъка и заплаках. Защо защо ставаше така, нали ТОЙ ме покани?!?!?!

Избърсах сълзите си и се рибрах у дома.

ЕДИН ЧАС ПО-РАНО

И така, остваше само един час до срещете. Не можех да проумея, защо бях поканил това момиче, но не съжалявах. В нея имаше нещо..... Тогава телефона звънна.

- Ало?
- Ало, Хари, здрасти, аз съм Алекс, помниш ли ме. Приятелка на Натали съм.

О, тя беше една от досадните... Откъде е взела телефона ми!??!? Сигурно го е видяла от училищния днесвник.

- Кажи, Алекс?
- Да знаеш, че днес Натали няма да може да дойде на срещата...

Каквоооо?!?!

- Как така, тя ли ти каза?
- Ами, хм, да......
- Наистина ли ?

- Хмм, даа?

Звучеше сякаш ме лъже..

- Не ти вярвам.

- Добре, но да знаеш, че ако отдиеш ще висиш сам на плажа

Затвори телефона. Дали ме лъжеше? Звучеше така... Но всъщност тя е найна добра приятелка, едва ли би направила такъв номер. Реших да не ходя.





Ехо, здравейте, всички :) Предполагам се досещате, какво е направила Алекс, но какво ще се случи после.... Продължете да следите книгата ми и ще разберете :* Ще се радвам на вот или коментар ;)